2022: годината, в която Европа спря да съществува за Русия

Да припомним - отиващата си 2022 година започна с това, че пред руските държавни компании „Газпром" и „Роснефт" се откриваха перспективи за значително разширяване на бизнеса в най-голямата европейска икономика - германската. „Газпром" се готвеше да увеличи доставките за Федералната република, а „Северен поток - 2" все още имаше шанс да бъде сертифициран. В „Роснефт" пък се готвеха да увеличат от 54 процента на почти 92 на сто дела си в рафинерията в град Шведе.

И ето, че годината завършва. "Газпром" изцяло прекрати доставките на газ за Германия, дъщерната фирма на концерна Gazprom Germania заедно с принадлежащите ѝ големи германски газохранилища бе национализирана, проектът "Северен поток 2" бе погребан. А "Роснефт" не само не получи разрешение да увеличи дела си в рафинерията в Шведе, но се лиши от контрола над нея, понеже тя бе взета под държавно управление. Освен това по силата на петролното ембарго от 31 декември рафинерията ще прекрати използването на руски нефт.

Руската икономика бе ориентирана към сътрудничество с ЕС

Така само за  година "Газпром" и "Роснефт" приключиха безславно бизнеса си в Германия. Това, че тези ключови руски държавни фирми загубиха най-големия европейски пазар, съвсем нагледно илюстрира щетите, които нанесе на икономиката на Русия започнатата от Владимир Путин война срещу Украйна. Тя разруши самия бизнес модел на съвременна Русия, граден в продължение на три десетилетия след разпада на СССР през 1991 година.

Същността на този модел бе в това, че основните руски експортни стоки - нефт и нефтени продукти, газ, въглища, метали - се продаваха предимно в Европа, в държавите от ЕС, а с придобитата валута се купуваше промишлено оборудване за модернизация на икономиката, както и потребителски стоки за повишаване на благосъстоянието на руските граждани.

Ориентацията към ЕС като основен експортен пазар и основен доставчик на качествен внос бе продиктувана не само от географската близост. Наред с удобната логистика, ключово значение имаше историческата и културната близост. Немалка роля играеше и демографията: абсолютното мнозинство от руското население, респективно работната ръка за осигуряването на всички тези външнотърговски потоци, е съсредоточено в европейската част на страната. А и почти всички руски експортни газопроводи, най-големите нефтопроводи, най-важните железопътни и автомобилни трасета, повечето авиационни маршрути - всички те са все в западна посока, към Европа.

Основен инвеститор в руската икономика

Част от бизнес модела бе и това, че европейските държави станаха основни чуждестранни инвеститори в икономиката на постсъветска Русия. Ключовият за благосъстоянието на руснаците нефтено-газов сектор получи пари и технологии от британските фирми BP и Shell, от френската Total, от германската Wintershall. Впоследствие в модернизацията на руската електроенергетика са включиха германската компания E.on, италианската Enel, финландската Fortum. А когато ръководството на Русия постави задача за създаването на съвременна конкурентоспособна автомобилна промишленост, това стана възможно основно благодарение на концерните "Рено" и "Фолксваген".

С течение на времето на руския пазар стъпиха едни от най-големите западни фирми за продажба на облекла, белгийската компания AB InBev и датската Carlsberg се заеха с развитието на пивоварната промишленост, а руските авиокомпании се справяха с нарастващия брой пътници най-вече благодарение на самолетите, купени от Airbus.

Всичко това вече е в миналото - с нападението срещу Украйна Владимир Путин буквално за месеци разруши този добре функциониращ взаимноизгоден бизнес модел. Повечето от споменатите фирми напуснаха Русия, други спряха производството си и доставките за руския пазар. Те предприеха този ход заради санкциите на ЕС и САЩ, заради отвращението си от войната и агресора, от имиджови причини, както и заради рязкото влошаване на условията за бизнес в страната.

Загубите за Русия

Но най-болезнената икономическа загуба за Русия през 2022 се състои в това, че тя загуби основния си експортен пазар за изнасяните стоки. При това най-тежкият удар е ембаргото за внос на руски нефт по море, влязло в сила от пети декември. Започналото след тази дата обезценяване на рублата показа, че на руския пазар вече се опасяват от голямо съкращение на валутните постъпления в страната. А тепърва предстои - на пети февруари 2023 година - да влезе в сила и ембаргото на ЕС за руските нефтопродукти.

"Газпром" на свой ред изгуби повечето си европейски клиенти, при това не заради решенията на ЕС, а заради Кремъл. В Москва първо решиха да накажат със спиране на газа тези държави и компании, които не желаят да плащат в рубли. А през август разпоредиха на държавния концерн изцяло да спре "Северен поток", разчитайки на това, че европейците ще се стреснат от очертаващия се дефицит на газ в навечерието на зимата.

Поради всичко това руската газова промишленост се оказа в особено тежко положение. Нефтът и въглищата биха могли да бъдат пренасочени към Азия, но пренасочване на газопроводите е невъзможно. Принципно има замислен газопровод към Китай, но за него има нужда и от време, и от пари, и от кадри. А всичко това хронично ще започне да липсва на Русия. Тя има нужда спешно да замени европейския пазар с други - при положение, че заради неговата загуба валутните ѝ приходи спадат, финансовите резерви се изразходват във войната, а на фронта се лишава от стотици хиляди трудоспособни граждани.

Така че 2023 ще стане годината, когато все повече руснаци ще започнат много по-осезаемо да усещат материалните последици от това, че президентът Путин - заради войната в Украйна - е разрушил предишния бизнес модел на страната, който досега беше и основен източник на тяхното благосъстояние, без да предложи негова реална алтернатива.