Застрашен ли е цивилизационният избор на България?

През 2022-ра, заедно със седемдесетгодишнината му, честваме и четвърт век от избора на Петър Стоянов за президент на България (1997-2002). За да бъде оценена ролята му, много може да помогне съпоставката с настоящия президент Румен Радев, който в немалка степен е негово своеобразно „политическо обратно“.

Цивилизационен избор

Основният принос на Петър Стоянов е в промяната на геополитическата ориентация на страната по оста Изток-Запад. Той я нарича „цивилизационен избор“, защото опира не само до интереси, но и до ценности, и казва не само „какво е добре за нас“, а и „кои сме ние“. След десетилетно историческо прекъсване България е получила шанс да се върне в отбора на демократичните държави и служебното правителство, назначено от Стоянов, изразява волята си за това по възможно най-ясния начин – подава молба за членство в НАТО.

Но падането на комунизма въобще не води от само себе си до нов цивилизационен избор. Стоянов добре разбира, че България първо трябва да се освободи от бремето на най-предания сателит на Съветския съюз и да изгради репутация на лоялен съюзник на Алианса. И това зависи от „сините политици", дошли на власт след катастрофалния провал на правителството на БСП, ръководено от Жан Виденов – какви действия те ще предприемат оттук нататък и какви послания ще излъчат.

Решаващо в геополитически план е взаимодействието на президента Стоянов с мощната властова фигура на министър-председателя и партиен лидер Иван Костов. Те имат обща политическа генеалогия и цел, въпреки попътните противоречия помежду им, които обаче Стоянов никога не използва, за да отклони власт към президентската институция или към свои партийни проекти. Както, впрочем, постъпва Румен Радев по време на протестите през 2020 година и в резултат на това маргинализира влиянието на градската десница, продължител на същата онази „синя“ политика на Костов и Стоянов.

Демонстрация на политическа и човешка солидарност

Работата на президента не е да властва, а да олицетворява, и Стоянов – по пътя, донякъде прокаран вече от Желю Желев– успява да стане олицетворение на държавен глава на една демократична държава, тя била тя такава и само „в аванс“. Помага му и случаят. Той е поканен в САЩ от президента Бил Клинтън, но попада във вихъра на скандала с Моника Люински, когато никой не се интересува от една малка страна, на опашката на промените в Източна Европа. Тогава Стоянов казва на Клинтън няколко изречения, с които не просто привлича вниманието на домакините си, но и демонстрира неочаквана политическа и човешката солидарност: „Г-н Президент, вие сте не само лидер на САЩ, но и лидер на свободния свят. Не само българите, но и всички източноевропейци разчитат на САЩ за преодоляване на тежките проблеми, които са пред нашите народи след падането на комунизма. Скандалът в Америка е съвършено абсурден и неразбираем за нас. Затова аз Ви моля да му обърнете гръб….".

Освен главното – България разчита на САЩ за демократизацията си, нарушаването от страна на госта на протоколното мълчание за сексскандала носи вторичното посланието на откровеността. Стоянов показва, че в онзи момент на власт в София са политици, които нямат задни мисли и не са Троянски кон на никого в заявката си за геополитическата преориентация на страната. Това се потвърждава година по-късно, когато България разрешава използването на въздушното ѝ пространство от самолети на НАТО в конфликта със Сърбия – и досега сфера на руското влияние на Балканите.

Жестовете на Радев

В ситуация, сходна в много отношения с онази, президентът Румен Радев положи усилия България да не даде с днешна дата ясен знак, че е лоялен член на НАТО като достави, подобно на другите държави от Алианса, оръжие на украинците. Но заедно с това, независимо че когато има ясно различими жертви и агресор, всяка балансирана позиция е в полза на агресора, Радев не бе готов откровено да заеме страната на Русия, прикривайки се зад доводи без логика. „Аз не искам по един или друг начин с българско оръжие да се убиват българи“, казва той, като че ли българското малцинство в Украйна воюва срещу Украйна.

Етикетът „натовски генерал“, с който влезе на „Дондуков“ 2, така и си остава празен – трудно могат да се открият действия и послания на президента, които да му дадат съдържание. По-скоро се потвърждават първоначалните подозрения, че неговият избор е станал с благосклонността на Кремъл, срещу която се очакват насрещни жестове.

Именно като такъв жест може да се определи изявлението му, че Крим е руски, макар то очевидно да беше неприемливо за демократичната общност в страната, от която президентът търсеше електорална подкрепа. Или пък нереалистичното му искане българското небе да се охранява от българи срещу възгледа за колективната сигурност в НАТО. Натовският генерал ни отдалечава от НАТО и опитва, където може, да оставя открехнати врати за интересите на Кремъл. Вярно, прави го неафиширано и внимателно. За сметка на това руските проксита в публичната среда вече въобще не се крият, а откакто започна войната, путиновата пропаганда работи на максимални обороти, което идва да покаже, че войната въобще не е само срещу в Украйна – троловете у нас, според данни, обявени от проф. Димитър Вацов, са увеличили продукцията си 10 пъти (от средно 40 на 400 поста на ден в онлайн медиите). И ефектът не закъснява – 44 процента от българите виждат в НАТО, а не в Русия, виновника за войната в Украйна – несравнимо повече, отколкото в другите държави от Алианса. Дори в Орбанова Унгария така мислят само 17 процента от хората.

Застрашен ли е цивилизационният избор днес?

Преориентацията на страната, постигната навремето от „сините“ политици, никога през целия преход не е била толкова заплашена от преориентация. Защото цитираните по горе проценти подсказват какъв ще е най-вероятният резултат, ако се направи референдум с въпрос „Да излезем ли от НАТО?“.

Но Петър Стоянов явно вярва, че някой не може да отнеме на българите надеждата за демокрация, включително и те самите. Защото на честването си заяви: „Смея да кажа, че с посоката, която зададохме тогава, България върви успешно напред“.

Много ми се иска да му вярваме.