300 хиляди ''ничии хора''

На централния пазар в Рига никой не се интересува какъв си - руснак или латвиец. Продавачката на цветя Инета говори на латвийски, а клиентката ѝ Алла отговаря на руски. Двете жени казват, че пазарът си има свой собствен език. "Разбираме се добре. Пък и защо да е иначе! Тези хора са израснали тук, защо да не се разбираме с тях!", казва Инета. Алла е на същото мнение и дори признава, че когато е на този пазар, ѝ доставя истинско удоволствие да говори на латвийски. "Тук нямам усещането, че някой иска да ме превъзпитава", казва тя.

50-годишната Алла Березовска пристигнала в Рига още като дете. И макар че е била сред хората, които се застъпвали активно за независимосттта на Латвия от Съветския съюз, Алла и до ден днешен няма латвийско гражданство. "През последните 20 години, откакто Латвия е независима държава, обидите срещу нас зачестиха значително, въпреки че винаги сме подкрепяли латвийците. За тях обаче ние сме кръгла нула, чужди сме им и така ще си отане", оплаква се Алла Березовска.

Гневът на ''ничиите хора''

Съдбата на Алла споделят около 300 хиляди души в Латвия. Това са т.нар. "ничии хора", които нямат право да гласуват, нито пък да заемат обществени постове. Дори в пожарната или в полицията нямат право да работят. "Латвия е обитавана от две общества - латвийското и руското, които живеят паралелно, а не заедно. И за нас е напълно неприемливо, че латвийците постоянно ни поучават - казват ни на какъв език да възпитаваме децата си и кои празници да празнуваме", споделя Алла.

За да получи латвийско гражданско, тя трябва да положи изпит по езика и по история. Тестът за придобиване на гражданство е и един вид тест за нейната лоялност. Затова Алла не желае да се явява на него. Или както казва самата тя: "Въпросът е принципен". Обединените нации обвиняват Латвия в липсата на воля за интеграция на руското малцинство. Макар всеки трети жител на страната да говори руски, латвийският е единственият признат официален език. А сега руският ще бъде зачеркнат и от учебната програма.

Илмар Латковскис ръководи дейността на парламентарната комисия, която отговаря за регламента за придобиване на гражданство. Той не приема нито критиките на ООН, нито гнева на руското малцинство. "Има руснаци, които са много добре интегрирани и изключително лоялни спрямо нас. Но има и такива, които остават в плен на старото постсъветско мислене - изживяват се като наши освободители или дори окупатори. Те възпитават така и децата си", казва Латковскис, депутат от групата на Националния съюз.

Като него мислят повечето хора в страната. Продавачката на цветя Инета също не вижда нищо нередно в отношението към руското малцинство: "Не разбирам хората, които твърдят, че са дискриминирани. Вярно е, че не могат да гласуват, но това е всичко".

"Не искам да ме закриля Путин"

Много от т.нар. "ничии хора" в Латвия си изкарват руски паспорти - за радост на Москва. Два паспорта притежава и Александър Гапоненко, който е говорител на радикално настроените "ничии хора". Гапоненко разпространява посланията си под звуците на маршова музика, говори за "етническа йерархия", срещу която руското малцинство трябва да се бори, и апелира за обединение на руската нация.

Сред т.нар. "ничии граждани" има и хора като Нионила Кухартук. Тя е родена в Украйна, но вече няколко десетилетия живее в Рига. Съвсем скоро взела решението да се яви на теста за гражданство, за да получи латвийски паспорт. "Към това ме подтикнаха тъжните събития в старата ми родина Украйна. Не искам да ме закриля Путин, ако един ден той реши да се притече на помощ на 300-те хиляди "ничии хора" в Латвия", казва тя.