500 лева минимална пенсия?
28 февруари 2014Как да стане минималната пенсия 500 лева? Много просто, казват популистите – променя се едно изречение в закона. А пари откъде? Пари има, ако има желание и воля. Просто се прави ясна сметка какво има в държавата.
На мнозина може би им се вижда безсмислено да се обръща внимание на тези приказки. Само че те се повтарят отново и отново, от едно телевизионно студио в друго. И дори интервюиращите журналисти нямат "желание и воля" да направят сметка и да попитат популистите защо разпространяват небивалици. А сметката е наистина проста и ясна.
Колко струват пенсиите?
През 2014 година за пенсии ще бъдат платени 8,1 милиарда лева - почти 10% от националния БВП. При минимална пенсия около 150 лева днес, исканите 500 лева означават горе-долу трикратно повишение и на останалите пенсии. При малко над 300 лева днес, средната пенсия ще трябва да стане над 900 лева. При около 2,2 милиона пенсионери и при най-занижени сметки за пенсии годишно ще са нужни поне 20 милиарда лева, т.е. още около 12 милиарда. Откъде биха могли да се вземат тези пари?
Днес пенсиите идват почти по-равно от осигуровки и от данъци. За да се съберат още 12 милиарда, работещите около 2,7 милиона българи и техните работодатели ще трябва солидарно да внасят за осигуровки около 2,5 пъти повече или приблизително две трети от днешните заплати. От друга страна, също толкова ще трябва да се повишат и данъците. Така за пенсии ще отидат още около 25 на сто от заплатите и от печалбите на бизнеса. Отделно ДДС ще трябва да скочи на около 50%, със съответното отражение върху всички цени. Да не говорим за акцизите. За тези, които случайно не знаят, да кажем, че за 2014-та са планирани 8,3 милиарда от ДДС и 4,4 милиарда от акцизи. Излиза, че вариантът да се вземат още 12 милиарда чрез повишение на осигуровки и данъци би означавал пълна катастрофа за бизнеса и домакинствата, което го прави невъзможен.
И още едно число – тази година се очаква общите приходи на държавата от данъци да бъдат 17,3 милиарда. А това означава, че също толкова катастрофално невъзможна е и идеята недостигащите пари за пенсии да се набавят чрез съкращаване на други държавни разходи – тогава ще трябва да се закрият почти изцяло здравеопазването, образованието, армията и МВР. А администрацията да се разпусне.
Да разгледаме отделно и любимото предложение на всички популисти – премахване на плоския данък и замяната му с пропорционално облагане. Това, разбира се, е възможно. Във всеки случай обаче при днешните 2,6 милиарда от данъка върху доходите на физическите лица и 1,6 милиарда от корпоративния данък положителният финансов резултат от гледна точка на задачата да се намерят още 12 милиарда ще е толкова незабележим, че дори не си заслужава да се говори за него.
Магията на златото
Така стигаме до златото - "черешката" на тортата на популистите, магическо решение на всички проблеми, несметно и неизчерпаемо богатство, което би ни дало възможност да направим каквото си поискаме, стига "да си го вземем". Подобни приказки винаги и навсякъде са били съблазнителни, а днес у нас на мнозина сигурно им се виждат и правдоподобни. Вероятно поради неосведоменост, а и защото по принцип е достъпно и "патриотично" бедността да се обяснява с "алчните чуждестранни капиталисти". Но да приемем, че наистина става дума за "пладнешки грабеж" и да видим колко може да спечели държавата, ако развали златните концесии и сама се захване за този бизнес.
Популистите казват - стотици милиарди и даже трилион. Обикновено в дъното на това твърдение стои елементарна заблуда – установените залежи злотоносна руда се умножават по цената на чистото злато все едно килограм руда означава килограм злато. Тази сметка освен това се крепи на напълно погрешното разбиране, че златодобивът е нещо като да събираш от бога дадена дъждовна вода и да я продаваш.
Всъщност, откритите в България руди съдържат между 2% и 4 % злато. Освен това, за да се изчислят потенциалните печалби, трябва от стойността на златото да се извадят всички огромни разходи – от добива на рудата, през преработката ѝ до концентрат и после до метал, до реализацията му на металната борса. Както и присъщите технологични загуби, които днес са между 30% и 50%.
Така според последните официални данни "на отчет" у нас се водят запаси от около 27,3 милиона тона руди, съдържащи злато, и около 128 тона чисто злато, подлежащо на извличане. По днешни цени това прави около 8 милиарда лева.
Засега в България има две ефективно действащи златни концесии, като по-съществената е находището в Челопеч. През миналата година от него са добити 2 милиона тона руда, от които е произведен 126,6 тона концентрат. От него пък са получени малко над 4 тона злато. Счетоводната печалба е 156 милиона долара, но преди отчисляването на лихви по кредити, данъци и амортизации.
Тези числа, разбира се, са ориентировъчни, включително понеже цената на златото е много нестабилна във времето. Неслучайно преди десетина години предишният концесионер на Челопеч фалира. Във всеки случай обаче, ако държавата поеме този риск и развали концесиите (със съответните юридически проблеми и финансови неустойки), тя ще трябва първо да направи огромни инвестиции, после да поеме огромните разходи по производството, за да получава в края на краищата печалби (при това несигурни), които годишно се измерват не в милиарди или трилиони, а в десетки милиони. Така че за 500 лева минимална пенсия не може да се разчита и на златото. Дори и да имаше как да извлечем и да продадем всичките му залежи наведнъж.
Няма друг начин да се повишат пенсиите освен чрез повече инвестиции, по-конкурентоспособна икономика и много, ама много работа. Не по-малко важно е обаче да бъдат забравени златните химери на популистите. Докато има кой да им вярва, те ще продължат да ги повтарят, макар много добре да знаят, че разпространяват небивалици. Това е тяхната сметка, за да останат по-дълго в бизнеса с политиката.