60 години Съвет на Европа - но какъв е смисълът?
5 май 2009Преди 60 години Уинстън Чърчил обещаваше създаването на Съединени Щати на Европа. И идеята му със сигурност е била по-различна от този Съвет на Европа във френския град Страсбург, тази огромна сграда с безкрайни коридори, тъмната пленарна зала и многото делегати. Когато през 1949 година Чърчил сънува своята голяма европейска мечта, Европа току-що се пробужда от дългия кошмар на Втората световна война.
От мечтата на Чърчил почти нищо не е останало
"С оглед на нашата дългогодишна история мисля, че сме в края на националистическите войни", казва Уинстън Чърчил на своя не толкова добър френски. Опасностите, които са пред нас, са големи, но: "Голяма е и силата ни", допълва той. Чърчил не вижда причина защо да не може да се успее в намерението за създаване на обединена Европа.
Държавите, които се срещат тогава, са Англия, Франция, Белгия, Люксембург, Холандия и Италия, две години по-късно към тях се присъединяват Гърция и Турция. През 1950 година следва Федералната Република Германия, а след 1989 над 20 страни също стават членки. Днес общият им брой е 47, като 27 от тях са част от ЕС. Но от мечтата на Уинстън Чърчил почти нищо не е останало. Вместо да говори с единен европейски глас, днес Съветът на Европа в най-добрия случай е просто форум, на който в кризисни времена се обсъждат национални конфликти: Косово, Нагорни Карабах или пък Грузия. В своята 60-годишна история Съветът е съставял безброй много конвенции, без обаче да оказва сериозно въздействие върху конфликтите на континента.
Безсилие и липса на власт
Организацията и нейните представители страдат от хронична липса на власт, тоест страдат от безсилие. Те имат задачата да внимават за спазването на човешките права, да стимулират културния обмен между държавите. Те се обявяват срещу ксенофобията и липсата на толерантност, за опазване на околната среда и срещу търговията с хора.
Но кое правителство се интересува наистина от това, което Съветът на Европа произвежда на хартия? "Е, може би понякога липсва политическата воля", признава дори самият Луис Мария де Пуиг, председател на парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Преди 60 години Уинстън Чърчил вярва в преодоляването на пречките: "Сигурен съм, че опасностите, които са пред нас, могат да бъдат преодолени, ако искаме това, ако всички заедно го искаме", казва Чърчил. Тези думи все още звучат като обещание, но за едно друго европейско бъдеще.