APAC - бразилските затвори без охрана

Марлон Самуел да Силва е прекарал 11 години и осем месеца в затвора за търговия с дрога. По-голямата част от присъдата си е излежал обаче в един по-особен затвор - без охрана. 

В Бразилия наричат тези затвори APAC - съкращение от Associação de Proteção e Assistência aos Condenados, в превод "Дружество за защита и подкрепа на осъдени лица". Този вид места за изтърпяване на наказанието са 60, в тях са настанени около четири хиляди затворници.

В тези затвори всичко е различно: затворниците не носят униформи, към тях се обръщат по име, а и не гледат на тях като на престъпници. Затворниците сами управляват тези институции, готвят, перат и чистят помещенията. Графикът за деня е строго регламентиран.

"Прекрасни моменти"

"Ще прозвучи странно, но всичко това ми липсва", казва Марлон Самуел да Силва пред ДВ. В затвора той е преживял и прекрасни моменти, освен това е посещавал и други затвори APAC, тъй като свири на китара и редовно е изнасял там концерти. Липсва му и признанието. "Там ме уважаваха", добавя бившият затворник.

Признание и уважение в затвора? В обикновените бразилски затвори това са неща, които просто не съществуват в ежедневието на лишените от свобода - те попадат в свят на насилие, изтезания, извращения и престъпност. Освен това затворите са и пренаселени: със 760 хиляди затворници Бразилия е на трето място в света след Китай и САЩ, а според изданието "World Prison Brief" натовареността е 151 процента. За сравнение: в Колумбия тя е 121 на сто.

"Там не би издържало и куче"

Да Силва не може да забрави какво е преживял в "обикновения" затвор: "Изкарах там една година. В килиите, предвидени за 9 души, често живееха по над 30. Даже и улично куче не би издържало там", казва той.

В затворите APAC не се случва нищо подобно. А и разходите са значително по-ниски: вместо 644 евро, колкото е в другите затвори, в APAC месечната издръжка е сведена само до 250 евро на затворник. Основната причина за това е липсата на надзиратели и нуждата те да получават заплати.

Оръжията са табу

Първият такъв затвор в Бразилия е открит през 1976-а година в град Сао Жозе дос Кампос в щата Сао Пауло. Възниква по инициатива на един представител на Католическата църква, който е убеден, че в традиционните бразилски затвори ресоциализацията на затворниците не е възможна. 

Дълго време тези по-различни места за изтърпяване на наказания са организирани на доброволчески начала, а след като през 2020-а година са признати официално от бразилското правителство, получават и съответната финансова подкрепа. Оттогава тези затвори никнат в Бразилия като гъби след дъжд. А списъците с желаещите за настаняване в тях стават все по-дълги.

Междувременно и ЕС е сред институциите, които поощряват бразилския модел като инструмент за засилване на гражданските права на затворниците. А на Марлон Самуел да Силва, който от 2016-а година отново е на свобода, предишният живот често му липсва. "Обществото още мисли, че затворниците трябва да страдат, че са го заслужили. Същевременно се забравя, че всеки ресоциализиран затворник означава едно огнестрелно оръжие по-малко на улицата", казва той.