Бездомни, гладни и отчаяни - бежанците в Ел Пасо

Хосе Луис е успял да пренесе през границата в САЩ само няколко свои вещи. Той отказва да назове истинското си име, но с готовност разказва за пътуването си от родната Венецуела през Чили, Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Никарагуа, Панама и Мексико, преди накрая - четири години по-късно - да стигне до САЩ. Повечето бежанци, с  които се е напълнил град Ел Пасо, са от Венецуела като Хосе Луис. Но има и хора от Гватемала, Никарагуа и дори от Украйна.

Вълна от нови мигранти

През последните няколко дни притокът на мигранти през южната граница на САЩ стана особено интензивен. И тъй като бежанските центрове вече са препълнени и се налага хората да спят по улиците, през уикенда кметът на Ел Пасо обяви извънредно положение.

Фактът, че в момента толкова много хора пресичат границата, е свързан с т.нар. Разпоредба 42, въведена навремето от Доналд Тръмп. Тя позволява на американските власти бързо да връщат мигрантите обратно в Мексико, позовавайки се на пандемията, и трябваше да бъде отменена в средата на декември - именно това доведе до актуалния бежански наплив.

Върховният съд обаче блокира отмяната по искане на някои ръководени от републиканците щати и засега запази разпоредбата в сила до Коледа. Властите в Ел Пасо очакват след това да пристигат по 6000 души дневно.

Хората бягат от отчаяние

"Нямах нищо", казва Хосе Луис, спомняйки си за дългото пътуване. Той разказва как са го ограбили по пътя, как не е имал към кого да се обърне и се е страхувал, че ще умре. Той не е единственият - много от дошлите в Ел Пасо разказват, че са прекосили няколко държави. Мотивира ги надеждата за по-добър живот за тях и семействата им у дома.

Мария е на 17 години. И нейното истинското име е друго. Тя решава да напусне Венецуела заедно с приятелка и нейното семейство. "Венецуела принуждава всички да търсят изход и по-добра възможност", казва тя. Мария и приятелката ѝ седят на улицата върху черни найлонови чували, в които са прибрали дрехите, които все още имат, и се увиват с одеяла.

Животът на емигрант в САЩ, казва Хосе Луис, е нещо, което той винаги би предпочел пред родната си страна. "Независимо дали ще стана чистач на улици, на тоалетни или нещо друго, искам да помогна на семейството си във Венецуела да живее по-добре."

Местните жители помагат колкото могат

Отвреме навреме колите, които минават по улицата, спират и местните жители раздават обувки, играчки за децата, топли якета, одеяла за през нощта на хората. Пасторът Рафаел Гарсия също помага на хората както може. Топла храна, санитарни помещения, места за спане за няколко души - той се опитва в църквата да направи това възможно.

Но с пристигането на все повече хора ситуацията става все по-драматична. Пасторът е убеден, че САЩ могат да приемат милиони хора, въпросът обаче е как. "Отношението към хората тук е много нехуманно. Ако не успеят бързо да ги транспортират до други градове, ще се стигне до катастрофа", предупреждава Гарсия.

Той смята, че Разпоредба 42 се използва политически. "Това е извинение да не се допускат хора." Използването на пандемията като начин да се попречи на хората да търсят убежище е съмнително от самото начало, казва той. Пасторът знае, че хората не биха предприели такова опасно пътуване с деца, ако отчаянието им не е огромно. Но той знае и, че неговата църква не може да помогне на всички.

Ето защо хората разчитат на дарения и на помощта на местни организации като "Хората на Ел Пасо срещу глада", които обикалят улиците и раздават хранаа. "Ние се грижим за хората независимо от това дали тъкмо пристигат, дали вече са тук по-дълго или просто минават през града", казва Лони Валенсия от гражданската организация.

Може ли Разпоредба 42 да се промени?

Дебатът за Разпоредба 42 се превърна в политическа борба за надмощие между демократи и републиканци. Засега не е ясно как ще изглежда имиграционната политика след нейното изтичане. Особено в един нов Конгрес и републиканско мнозинство в Камарата на представителите ще бъде трудно да се постигне споразумение.

Райън К. Бърг, анализатор за Латинска Америка в Центъра за стратегически и международни изследвания, не очаква имиграционната система на САЩ да се промени коренно: "Правителството работи по правна система, която не е обновявана от десетилетия, а пробойните в имиграционната система на САЩ са се превърнали в политически инструмент и за двете партии", казва Бърг пред ДВ. "Малцина имат истински интерес от решаване на проблема."