Българският избирател - опит за портрет

На последните парламентарни избори, които се проведоха заедно с президентските, си направих експеримент - застанах пред училището, където е нашата секция, и се опитвах по „външни белези“ да позная кой за кого гласува. В края на 2021 се оказа, че това не трудно…

Пъстрата електорална картина

Идва млада двойка на велосипеди, в еднакви пуловери, приятно развълнувани. Казват си нещо и тя остава да пази велосипедите, а той тръгва да гласува пръв. Поздравява ме любезно, без да се познаваме, и вече съм убеден, че са новите от „Продължаваме промяната“.

На тротоара до входа спира кола, от която излиза закачлива дама с грижлива прическа и уверени маниери. Сочи на портиера, който я гледа объркано, някаква лепенка на стъклото и оставя след себе си дъх на скъп парфюм. Не си представям за кой друг би могла да гласува, освен за ГЕРБ.

За следващите двама няма съмнение, че са от БСП, не само заради характерната електорална възраст, но и защото тя демонстративно си е сложила червена бейзболна шапка, напълно неуместна за пенсионерския ѝ вид. Върви устремено напред, а той във видимо лошо настроение се тътри след нея – може би са го заболели краката, а може би е разколебан и вече не му се гласува за никого.

За едно момиче с нацепени дънки и гърди няколко номера по-големи от дадените ѝ по рождение пък направо дочувам, че е за ИТН. Вероятно е с майка си и изглежда са се карали по целия път. Когато минават край мен, дъщерята почти вика: „Политиката не ме интересува, просто Слави е пич и ми харесва, това не можеш ли да го разбереш".

Приближава се професор, когото съм срещал из университета с все същото протрито сако, който ме заговаря: „Нашите май пак отидоха на опашката…“. Давам си сметка, че сигурно ДБ има предвид.

Тъкмо да си помисля, че и якият „батка“ с рокерското яке е от ИТН, когато ни хвърля с професора заплашителен поглед и дълго не го отмества, за да стигне до нас прозрачното му послание: като дойдем на власт, ще ви пратим, където ви е мястото. Ясно ми става, че е от „Възраждане“, защото техният лидер отдавна отправя подобни заплахи, но не с поглед, а в прав текст.

Може би, тъй като училището е в центъра на София, никой не ми заприлича да е за ДПС.

В тази шарена картина на българските избиратели не само повечето са жени, но и те, както сочи социологията, по-често казват на мъжете си за кого да гласуват, отколкото обратното. Това е знак, че политическите аргументи са отстъпили пред битовите и психологическите, по отношение на които жените имат естествен превес. Назад в 20 век остана основополагащото политическо разделение на леви и десни с тяхната местна специфика. Тогава и едните, и другите настояваха, че се борят за демокрация, но левите негласно искаха да запазят ориентацията си и облагите от бившия режим, който десните открито обявяваха за престъпен. Така или иначе, политиците още се чувстваха задължени да защитават партийните си интереси с големи надпартийни разкази, съответно социален и антикомунистически.

Ролята на Симеон Сакскобургготски

До завръщането на Царя… Неговата партия разби тъй наречения двуполюсен модел, което кой знае защо се прие за заслуга, въпреки че на практика означаваше неприкрито икономизиране на политиката. Както няколко години по-късно коалиционният му партньор Ахмед Доган ще признае с цинична откровеност, че около партиите има обръчи от фирми. И ще се самоизтъкне, че „половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка“.

Разбиването на двуполюсния модел доведе до три силно деморализиращи тенденции в политическия живот на страната. Първо, обратно на историческата логика, реабилитира левия и маргинализира десния полюс, така че Царят без проблем можа да се коалира и с бившите комунисти. Второ, отмени характерната за началото на прехода подозрителност към произхода на парите и начините, по които минават от ръка в ръка. И трето, извън стапящите се твърди ядра, насади трайна нетърпимост към системната политика, която се легитимира с принципи и идеи, а не с обещания и заплахи. В резултат всеки път се формираше критична електорална маса, която се оглежда за нов играч без политическа биография, за да му повери властта. След НДСВ дойде ред на ГЕРБ, после на ИТН, и така до ПП, които се оказаха различен случай. Не ми се мисли кои може да са следващите…

Нетърпимостта към системната политика бързо прехвърли националните граници и започна да поражда вълни на евроатлантически скептицизъм. Те вкараха в парламента партия като „Възраждане“, която открито пледира да напуснем това геополитическо семейство. Но далеч по-последователна, макар и по-срамежлива в опитите си за преориентация на Изток, си остава БСП. Тя през 21 век придоби почти монополни позиции в президентската институция и затяга връзките с режима на Путин оттам.

Войната в Украйна обаче неочаквано слага край на шикалкавенето по въпроса кой къде стои и връща с тласък отвън двуполюсния модел в страната. Въпреки прогнозите за силно раздробен парламент, участниците в предстоящите избори едва ли ще са шарената картинка от предишните. И едва ли политиците, както досега, ще могат да поддържат излъчен ляво-десен промискуитет.

Дясно и ляво

ПП, за разочарование на своя „баща" от „Дондуков“ 2 и в сложни противоборства с коалиционните си партньори от ИТН и БСП, убедено застана заедно с ДБ в десния полюс. Цената беше висока – цяло правителство, но вече и за да се позиционира още някой вдясно, ще трябва новите от ПП и старите от ДБ да го приемат в политическата си компания. Другите остават вляво – БСП заедно с президента, националистите, петата колона на Путин, привържениците на геополитическия баланс, бизнесмените, на които Доган им се е усмихнал…

Дали коалицията им ще бъде обявена или подразбираща се няма особено значение. По-важно е какво ГЕРБ ще решат за себе си, защото от тях ще зависи накъде ще се наклони политическата везна в държавата.

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.