Най-сетне емблемата СДС, която лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сложи на тениската си преди четири години, ще влезе в употреба. След като намекна, че ГЕРБ може да не номинира кандидат за столицата, ако се получи голямо дясноцентристко обединение, за да "си остане синя София", инициативен комитет издигна безспорно синия професор по ядрена физика Вили Лилков. Той прие.
Съвпадението подхрани спекулациите, че именно Лилков - университетски преподавател, с опит в Столичния общински съвет и с политическа кариера от 1994 г., ще е кандидатът, когото ГЕРБ ще подкрепи. За председателя на СОС Георги Георгиев, който беше спряган като вероятен кандидат, остава опцията да е водач на листата общински съветници.
Коя "десница" ще обединява Вили Лилков?
Партията на Борисов и самият лидер не са потвърдили която и да е хипотеза. Запитан дали би приел подкрепа от ГЕРБ, Лилков заяви в ефира на bTV: "Това ще го решим по-нататък, аз сега влизам в битка, без да мисля по този въпрос, моята цел е да обединя десницата в София". Дали брои и ГЕРБ към дясното, след като е подкрепил партията на Борисов в ключови избори?
През 2019 г. Лилков поддържаше кандидатурата на Йорданка Фандъкова за трети мандат, а през 2021 г. беше в инициативния комитет на кандидата за президент проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ. Обяснението му е, че в инициативния комитет на Румен Радев имало 26 агенти на Държавна сигурност. В интервюто той заяви, че все пак смята, че "ГЕРБ са длъжни да има свой кандидат за кмет, за да защитят 18-годишното си управление в София".
Номинацията на Лилков ще разпръсне вота вдясно
За първи път, нетипично за българската политическа практика, кандидати биват обявявани 3-4 месеца преди избори - единствено в София. Засега за кметския пост ще се борят номинираният от ПП-ДБ предприемач в IT сектора Васил Терзиев, Деян Николов - депутат от "Възраждане", вече и Лилков, а синдикалистката Ваня Григорова още не е обявила дава ли се на БСП.
Несъмнено номинацията на Вили Лилков ще разпръсне вота вдясно, макар заявката му е да обедини десните избиратели, за което официално ще иска подкрепа от СДС и от ДСБ. Лилков е един от учредителите на ДСБ през 2004 г. И ето я интригата - ДСБ е част от "Демократична България", обединението стои зад Терзиев, а вътрешните конфликти в бившата партия на Иван Костов не са тайна. Лилков беше председател на ДСБ-София, но напусна през 2017 г., когато Атанас Атанасов бе избран за лидер на партията, която оглавява и до днес. А в ГЕРБ има вътък от ДСБ - преди години тъмносини и амбициозни млади политици напуснаха създадената от Костов партия и се прислониха в ГЕРБ.
Не е тайна напрежението в градската десница заради бащата, чичото, дядото и брата на дядото на Васил Терзиев, заемали най-високи длъжности в тайните служби на тоталитарната държава. Сигурен съм, че Терзиев ще спечели убедително изборите в София, заяви Атанасов, а според съпредседателя на ДБ Христо Иванов това ще стане "след разговор за бъдещето, а не за миналото".
Архаизъм ли е противопоставянето на комунисти и антикомунисти?
Българските избиратели почти привикнаха в последните години, че "няма ляво, няма дясно", а комунистите и антикомунистите са архаизъм от прехода, който е приключил. Но с фразата за "синя София" Борисов връща на терена символ на политическа идентификация, която все още е жива за една категория от избирателите. Тази категория обаче не е особено многобройна.
Същата струна подръпва и Вили Лилков, като казва, че кандидатурата на Васил Терзиев би била по-подходяща за БСП и макар децата да нямали вина за стореното от родителите, "става въпрос за наследник на най-мракобесната структура, която e утвърждавала и репресирала в българското общество". Самият Лилков заедно с разследващия журналист Христо Христов е автор на книгата "Бивши хора по класификацията на ДС", изследваща репресиите на бившите тайни служби.
Във времето на друга битка - либерали срещу консерватори, картата с антикомунизма не изглежда особено силна. Подлютява я дискусията за МОЧА - ще бъде ли преместен или не Паметникът на Съветската армия, също и къде отидоха парите на ДС и в частност на научно-техническото разузнаване. Първата тема приобщава повече хора, втората - само определена генерация.
На тази основа започналата отрано кампания губи основния си фокус - как ще бъдат решени най-големите проблеми на столицата. Макар че да назовеш проблемите е едно, да искаш и да можеш да ги решиш - съвсем друго. В състезанието по назоваване Вили Лилков има предимство - бил е заместник-председател на СОС и 15 години столичен общински съветник. Също и кандидат за кмет на София през 2015 г. от Реформаторския блок, като получава 38 113 гласа - 9.62%.
Старата дружба не ръждясва
Отношенията между ГЕРБ и СДС имат здрава традиция. Борисов получи кметския пост от седесаря Стефан Софиянски и не промени нито една от наследените схеми, управлявайки столицата. Издигнатият от СДС за кмет през 2005 г. Минко Герджиков беше един от най-влиятелните хора в Столична община, заместник-кмет по финансите в продължение на 7 години, бил е и и.д. столичен кмет. "Сините" го номинираха, въпреки че беше разкрита принадлежността му към ДС като щатен служител на Първо главно управление.
Един от бившите вече лидери на СДС и министър на икономиката във втория кабинет на Борисов - Божидар Лукарски, беше от най-гласовитите поддръжници на коалицията с ГЕРБ в Реформаторския блок. Отиде дори по-далеч, когато след оставката на "Борисов-2" през ноември 2016 г. предложи РБ да не връща мандата, а да се опита да състави правителство, но отново с премиер Бойко Борисов. Любимец на ГЕРБ беше и друг кратковременен председател на СДС - Емил Кабаиванов. "Запазената марка СДС", както казваше преди време Борисов, той придоби като белег за дясна принадлежност. Като да си купиш титла от разорен благородник.
Трудно е да бъде отрязано наследството на ГЕРБ в София, след като на ниво изпълнителна власт ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са в "кооперация" (по определението на председателя на 49-ото НС Росен Желязков). Софийските кандидат-кметове са особено предпазливи и избягват назоваването на ГЕРБ. А Борисов здраво държи и храни седесарското лъвче - като овчарките от кучкарския си развъдник.
***
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.