Членството на Украйна в НАТО и тежката дума на Германия

В момента мнозина в НАТО наблюдават особено внимателно германската политика - в контекста на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, на която се очаква да бъдат дадени отговорите за настояването на Украйна да се присъедини към Алианса. 

Преди срещата берлинската фондация "Наука и политика" излезе с анализ, наречен "Трайна сигурност за Украйна". Той изисква предприемането на конкретни стъпки, след изпълнението на които Украйна може да стане член на Алианса.

Как изглежда механизмът

Киев трябва да бъде подкрепен с "Пакт за сигурност, възстановяване и мир", се посочва в анализа. Пактът трябва да съдържа "взаимно укрепващи се мерки", които да бъдат съгласувани между различните партньори. Т.е. между ЕС, НАТО, членките на Г-7 и тези над 50 страни, които оказват военна подкрепа на Украйна под ръководството на САЩ - главен координатор на доставките на оръжия за Украйна от американската военновъздушна база в Рамщайн, Германия.

"Така Германия влиза в ролята на централна страна - и що се отнася до финансовите ресурси и възможностите, но най-вече по отношение на политическата тежест", обяснява пред ДВ Маргарете Клайн, която е една от авторките на анализа.

"Нашата гледна точка е, че сигурността на Украйна трябва да се гарантира в дългосрочен план. За да се случи това, според нас има само три възможности: или Русия да бъде разоръжена, което е нереалистично; или Украйна отново да получи ядрено оръжие, което никой няма как да иска; или Украйна да стане част от НАТО", обяснява Клайн, ръководителка на изследователската група "Източна Европа и Евразия" във фондацията "Наука и политика".

Киев настоява за ясна перспектива

"На срещата на върха Украйна очаква да получи покана за улеснено присъединяване към Алианса", каза в края на юни пред представители на германските медии съветникът на украинския президент Андрий Йермак, който настоя страната му да получи ясен сигнал за перспективите си за НАТО.

Това показва колко високи са очакванията на украинците към германците. Същевременно Зеленски обиколи няколко европейски държави - България, Чехия, Словакия, Турция, търсейки съдействие за присъединяването на страната му към НАТО. Идеята на Зеленски се подкрепя в най-голяма степен от правителствата на балтийските страни и от Полша.

В анализа си за фондация "Наука и политика" експертката по Източна Европа Клайн пише, че на руския президент и на Кремъл трябва ясно да им бъде показано, че "подкрепата на Запада е трайна". Надеждите на Москва, че подкрепата за Украйна ще отслабне, няма да се оправдаят, казва още тя. "Необходимо е укрепване, интензифициране и дългосрочно финансиране на оръжейните доставки", посочва Клайн, като допълва, че това включва боеприпаси, поддръжка, цялата отбранителна логистика на Украйна и развиването на оръжейната ѝ индустрия. Страната трябва да бъде изцяло интегрирана в западните военни структури, препоръчва експертката. 

Ролята на Германия

Маргарете Клайн прогнозира, че така Германия би се превърнала в "централна отбранителна и оръжейна нация на Европа през следващите няколко години". 

Това твърдение обаче би могло да предизвика объркване в германските правителствени среди - тъй като съвсем наскоро кабинетът в Берлин прие нов бюджет, според който почти всички министри трябва да направят икономии. Единственото изключение е министърът на отбраната, но и той ще трябва да положи усилия, за да достигне целта на НАТО за разходване на два процента от бюджета за 2024-а година за отбрана. В съобщението на военното министерство беше потвърдено, че през следващата година това ще бъде направено.