Какво е да работиш в колцентър в България

Ако искате да се свържете с доставчици на храни, авиокомпании и хазартни компании, често стигате до България, пише в обширен репортаж на австрийския сайт Puls 24. Авторът Константин Ауер е разговарял с българи, изкарващи прехраната си като служители "обслужване на клиенти", които общуват със западни клиенти на големи дружества.

При проблеми с продукти или услуги, вдигате телефона или пишете на съответната компания в чата. Това, което вероятно не знаете, пише Puls 24, е, че човекът от отсрещната страна на телефонната линия често седи в България. Без значение къде се намира всъщност компанията и дали потребителт говори на немски или на английски.

Търсенето на Puls 24 е стигало до бизнес парковете в покрайнините на големите български градове София, Варна и Пловдив, пише австрийският сайт. Работещите там говорят за стрес, психологическо напрежение и нестабилни бизнес модели. Но и за възможности.

Между "бизнесът процъфтява" и "унизителна работа"

Бизнесът с колцентровете в България процъфтява. През 2021 г. почти 90 000 служители на пълно работно време са работели в т.нар. аутсорсващи компании, т.е. дружества, които поемат услугите за други фирми от чужбина. Този сектор се разраства, като според прогнозата на браншова организация през 2025 г. той вече може да съставлява 9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Причините за това са очевидни - България примамва компаниите с ниски заплати и плоско данъчно облагане от едва 10 процента, коментира Puls 24.

"Това е унизително за нашето общество", казва 41-годишен мъж, който е работил в четири колцентъра. Той е университетски асистент в Катедра "Японистика" към Софийския университет и ученето на езици винаги му се е отдавало. Много колцентрове налагат на служителите си споразумения за конфиденциалност, но въпреки това мъжът се е съгласил да разговаря с австрийския журналист с условието да остане анонимен.

Според него е унизително, че толкова много млади хора в България трябва да работят в колцентрове. Мъжът смята, че много от тях всъщност са "подходящи за по-добра работа", но тя е рядкост в България. Той смята още за унизително и това, че компаниите идват в страната, само "защото сме нископлатени".

Печалбите се правят от компаниите в чужбина, а не у нас, отбелязва още университетският асистент. Според него този бизнес често е "сенчест" - заради липсата на регулация в страната. Събеседникът на Puls 24 е работил за фитнес приложение, за две хазартни компани и за система за онлайн разплащания. "Хазартната индустрия е особено отблъскваща. Пристрастените са болни хора", споделя мъжът.

Той предпочита да говори за японска философия, но знае, че би се хванал отново на работа в колцентър, ако парите не стигат. На най-добре платената си работа на пълен работен ден е получавал еквивалента на около 1200 евро нето месечно, пише Puls 24.

24-годишна студентка от Пловдив, която е била наета в колцентър преди 4 месеца, работи за американска компания в покрайнините на втория по големина български град. Описанието на работното ѝ място звучи като класически "оупън офис" - много хора, много телефони и разделени бюра. Клиентите, с които тя общува, са пътници на голяма ирландска авиокомпания.

"Мнозина дори си мислят, че съм директно на летището", казва студентката, която вече мисли за напускане. Клиентите "не са приятни", особено при отменени полети, разказва тя. Заплащането, което получава, е около 800 евро чисто на месец.

Съществуват ли синдикати в България?

Мергюл Хасан и Радомира Иванова, основателки на Автономния работнически синдикат във Варна, разказват пред австрийския сайт, че трудовите права и договорите в България са две различни неща. Те се застъпват за правата на работниците в супермаркетите, но биха желали да се заемат и с проблемите в колцентровете. Това обаче не е лесно, признават двете жени. Най-големият проблем там е психологическият натиск. "Като синдикат в България често не сте приемани сериозно нито от работодателите, нито от служителите", споделят те пред Puls 24.

Двете жени споменават и обиските в колцентрове, чиито служители е трябвало да използват свои телефони, за да мамят хора в Германия, убеждавайки ги да приемат фалшиви инвестиционни оферти.

В края на юли германският прокурор Нино Голдбек обяви, че за около 15 българи е била издадена Европейска заповед за арест. Става въпрос за работещи в колцентрове в България, които са се обаждали на германци с инвестиционни съвети. След това жертвите не можели да изтеглят парите си и често губели спестяванията си, посочват германските власти.

Ще убие ли изкуственият интелект колцентровете?

В софийския Бизнес парк представителите на австрийската медия са се срещнали и с изпълнителния директор на американската компания TTEC Стефан Карагяуров. Дружеството се занимава и с обслужване на клиенти за други компании на 20 езика. Българинът познава добре сферата отдолу нагоре, тъй като работи в нея от 20 години. Карагяуров е бил в колцентрове в Индия, Белгия и Нидерландия. Сега хората му обслужват клиентите на големи американски и канадски IT и финтех групи, голямо германско книгоиздателство, туристически платформи, фирми от развлекателния сектор и други.

Въпреки че разноските за труда в България бавно се увеличават, Карагяуров не се страхува, че страната ще се превърне в непривлекателна дестинация за аутсорсинг. Качеството е това, което има значение, убеден е той.

Не вярва и че в близко бъдеще ще му се наложи да уволнява хора заради изкуствения интелект - по думите му TTEC вече работи с него. Изкуственият интелект може да се развива и в България, смята Карагяуров.

"Огромни активи и дори още по-огромен потенциал"

България все още е страната с най-ниска покупателна способност в ЕС. И въпреки това през последните години тя си е спечелила репутацията на Силициевата долина на Югоизточна Европа, пише Puls 24.

Напълно оправдано, коментира Филип Купфер, делегат на Австрийската търговска камара в София. "България има огромни активи и дори още по-огромен потенциал", посочва той.

Въпреки че компаниите се оплакват от много неща - корупция, липса на квалифицирани работници, политическа нестабилност и понякога недовършена инфраструктура, а България се бори с емиграцията и бягството от страната, тук съществуват и предимства. Купфер отличава езиковите умения на българите, бързия интернет и доброто обучение в IT сектора.

"Ако България успее да бъде повече от източник на евтин персонал за авиокомпаниите, услугите за доставки на храна и хазартните компании, бизнесът с колцентровете може да се превърне в реален изход за страната. Повече от унизителна и гадна работа, която вършиш, докато имаш голяма нужда от пари", посочва австриецът.