Eвропейският съюз балансира на ръба
20 февруари 2009Кой би помислил, че във времето на глобализацията, свободните пазари и безграничността на интернет изведнъж националната държава ще се изстъпи като спасител? Причината за това е, че в сегашната финансова криза презираната от неолибералната клика държава притежава едно безценно предимство: тя разполага с данъчния монопол, тоест с достъп до текущите и бъдещите приходи на своите граждани. Оттук идват милиардите евро и долари за спасяване на банките и за стабилизиране на индустрията.
Политика на илюзиите
Досега не е измислен заместител за държавния монопол върху данъците. Как би могъл ЕС да подготви спасителни програми, когато разполага едва с 0,9 процента от брутния обществен продукт? При това положение на ЕК й остава единствено координацията на финансовите инжекции на страните-членки; тоест, планираните вече от тях 200 милиарда евро ще бъдат включени и в една общоевропейска конюнктурна програма.
Така се демонстрира активност, въпреки липсата на пари. Това е политика на илюзиите. Саркози и Меркел предлагат за началото на март среща на високо равнище по финансово-икономическата криза, която след това да се провеждала периодически. Това е акционизъм, но дали може да се нарече и политика?
А координирането на политиката в ЕС е наистина необходимо. Защото става дума не само за огромните програми за стимулиране на икономиката и обременяване на гражданите: най-големите страни от ЕС биха могли да се поддадат на изкушението на протекционизма. Интереси в тази посока са налице във всички страни-членки.
Под натиск ще се окаже и еврото
Защото една обща валута не би могла да бъде удържана, щом отделните държави определят параметрите, но пропускат важната подробност, че монетарното единство предпоставя поне минимум от икономическо уеднаквяване. Това трябва да е ясно и на Германия и Франция с техните премии за стари коли и помощни пакети за собствената автоиндустрия.
Близо 20 години изминаха от Маастрихтския договор, а еврото навършва 10 години. Решението в полза на еврозоната означаваше отказ от важни политически лостове, с които би могла да се направлява икономиката. Напоследък евроелитите залагаха изключително на пазара и неговата свобода. При сегашната тежка финансово-икономическа криза обаче пазарът е безсилен и трябва да се намеси националната данъчна държава с нейните милиардни субсидии.
Въпреки реториката на тема европейския социален модел, социална Европа си остана една недолюбвана отстъпка. Това улеснява невероятния завой от пазарен либерализъм към държавен капитализъм - защото сега социалните интереси отиват още повече на заден план. Нещата няма да се променят докато социалните движения не преодолеят вцепенението си и не поискат отново думата - заключава седмичникът "Дер Фрайтаг".