Ерозия на еврото и нова дългова криза в ЕС?
28 юни 2024Предизборните обещания на крайната десница и крайната левица във Франция са много различни, но между тях има и нещо общо – реализирането им ще струва много милиарди. Независимо дали става дума за връщане на възрастта за пенсиониране на 60 години, за увеличаване на минималната работна заплата или освобождаване от данък на лицата под 30-годишна възраст. Държавната хазна на Франция, която и без това е празна, е заплашена от огромни допълнителни разходи. Откъде ще дойдат тези пари? Нито крайната десница, нито крайната левица във Франция имат отговор на този въпрос.
Нестабилни държавни финанси
“Това са икономически програми, които са напълно нереалистични. Те биха били подходящи за някакво състояние на нирвана, но не и за френската икономика в днешния ѝ вид", казва икономистът Фридрих Хайнеман и определя този феномен като “радикализиране на икономическата политика”.
Дългът на втората най-голяма икономика в ЕС вече възлиза на около 110% от брутния вътрешен продукт. Миналата година бюджетният дефицит достигна 5,5%, което е в противоречие с европейските правила - според критериите на Договора от Маастрихт се допуска дефицит от 3 процента и държавен дълг от максимум 60 процента от БВП. Изборните подаръци, които левите и десните сега обещават, могат да усложнят допълнително ситуацията и да увеличат разходите с до 20 милиарда евро годишно. Според някои експерти дори с повече.
Какви ходове може да предприеме Европейският съюз, ако едно дясно или ляво правителство в Париж просто реши да игнорира Маастрихските критерии? “Няма план Б”, признава икономистът Лоренцо Кодоньо, който е работил и във италианското Министерство на финансите.
Точно в Италия положението е още по-сериозно. Там дефицитът към 2023 година е 7,4%, а дълговете са около 140 процента от брутния вътрешен продукт на страната. За разлика от Еманюел Макрон обаче, правителството на министър-председателката Джорджа Мелони държи здраво юздите.
Все по-сериозни трудности и предизвикателства
Кодоньо, който преподава в Лондонското училището по икономика, не вижда сценарий, в който еврозоната да се разпадне. “Но виждам сценарий, при който всички европейски институции се оказват в патова ситуация, в която на практика нищо не работи.”
“И това може да се окаже проблематично в ситуация на търговски войни между САЩ и Китай и много несигурна глобална геополитическа обстановка”, обяснява експертът пред ДВ. А може да се отрази и на стойността на еврото навън.
Строгите Маастрихтски критерии бяха разхлабени по време на пандемията, а новата икономическа рамка в Еврозоната влезе в сила на 30 април 2024 година. Ограниченията за дефицит и държавен дълг все още са в сила, но правителствата сега имат повече свобода да определят как и докога да сложат финансите си в ред.
Политиките на ЕЦБ и ЕК не помагат за по-добра дисциплина, а напротив
Но това не стига, опасява се Кодоньо. “Франция може да се окаже първата държава, която целенасочено не се съобразява с новите фискални рамкови споразумения”, предупреждава той. Съществува риск държавите с висока задлъжнялост да изнудват институциите, защото в миналото нарушенията на правилата не доведоха до сериозни последици от страна на Еврокомисията (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ).
Политиката на ЕЦБ да маневрира между правилата, за да помага на задлъжнелите държави, може да е от полза по време на кризи като пандемията от Ковид-19, обяснява Фридрих Хайнеман. “Но ЕЦБ не може да бъде органът, който на всяка цена да поддържа ликвидността на правителствата в еврозоната - дори и тогава, когато проблемите са породени от ирационални икономически политики", подчертава експертът. “Това дава погрешен сигнал.”
ЕК също твърде често е била прекалено снизходителна към тези, които не спазват ограниченията за дефицита, смята Хайнеман. Като фактическо правителство на ЕС, Комисията не е особено подходяща да бъде “неутрален арбитър за поведението на държавите членки по отношение на дълга. Защото тя просто винаги е в ситуация, в която трябва да преговаря с държавите членки и да прави компромиси".
“Трябва да се сложи край на това”
Според Хайнеман по-голяма тежест трябва да има Европейският фискален съвет. Той преценява дали ЕК адекватно е оценила финансовото положение на държавите членки и дали прилага правилно Пакта за стабилност. Но политически фискалният съвет няма думата. “Ако Европейската комисия продължи да играе ролята си по такъв политизиран начин, при който предпочита да прави политически компромиси, вместо да предприема твърди действия, тогава виждам лошо бъдеще за дълговете в еврозоната.”
Експертът вижда мотивацията на избирателите във Франция, които залитат по популизма, така: “Тези гласоподаватели си казват: Разбираме, че политиката, която избираме, не функционира. Но можем да изискваме траншове от Северна Европа - и това е много по-добре, отколкото да живеем с икономии. Трябва да се сложи край на това, предупреждава“, експертът. “В противен случай ще имаме огромен проблем с начина, по който Европейският съюз се приема в страните от Северна Европа.”