Eксперт: "Успехът срещу ИД не зависи от Запада"

Какъв ефект се очаква сега от изпращането на германски разузнавателни самолети в Сирия? Все пак, борбата там не се води от вчера…

Ник Уитни: Дори британците и французите действително да засилят въздушните си удари - подпомогнати вероятно от германски разузнавателни самолети - това няма да окаже особен ефект над реалната ситуация в Сирия. От около една година Западът извършва въздушни нападения в страната, но резултат почти не се забелязва. При това американските ВВС нанасят действително мощни удари в Сирия. Трудно е да се вярва, че няколко британски и френски бомби ще доведат до решителен поврат в ситуацията. И действително самият Камерън заяви, че тази война не може да се спечели по въздуха. Трябват ни, следователно, сухопътни войски и подкрепата на сухопътни части, както това стана в Ирак. Тогава ситуацията би била съвсем друга и въздушните удари могат да станат дори решаващи. Както и вече стана, когато кюрдските бойци пешмерга (подкрепени в средата на ноември от американските ВВС, б.ред.) отвоюваха от ИД иракския град Синджар.

Какво следва да се предприеме сега?

Ник Уитни: Едно от най-умните изявления по тази тема бе направено от Хилари Клинтън. Тя заяви, че спечелването на тази война не зависи от Запада, то зависи от участието на арабите и турците в нея, и те трябва да поемат инициативата за това колкото се може по-скоро. Опасявам се обаче, че намесата на Запада с все повече военни сили - все едно дали тя е ефективна или не - подтиква към бездействие регионалните сили: Турция, Саудитска Арабия, Иран и всички, които поне на думи искат да се отърват от ИД. Проблемът обаче не може да бъде решен, ако регионалните сили останат пасивни, т.е. ако мюсюлманските държави, които единствени имат нужния авторитет пред своето население, не се обърнат към него, за да му кажат: „Нека сложим край на тази банда убийствени фанатици”. Известен оптимизъм, че тази позиция постепенно си пробива път, вдъхна проведената преди две седмици международна конференция за Сирия във Виена.

Какво ще се отрази, според вас, европейската военна намеса в Сирия?

Ник Уитни: Смятам, че е опасно, ако не и контрапродуктивно това, че все повече европейски сили се включват във войната в Сирия. Това само стимулира джихадистите да говорят за модерните кръстоносци, които били тръгнали на поход срещу ислямския халифат, за да го разрушат. Нима предприехме нещо срещу Асад, когато той хвърли касетъчни бомби срещу мюсюлманите в Алепо? Сега обаче всички ние изведнъж сме готови да бомбардираме “правоверните” в Рака. Според мен, това ще спечели на ИД ново попълнение от привърженици - с други думи, точно онова, което й трябва, за да може да просъществува.

Опасявам се също, че военната намеса ще засили опасността от тероризъм и във Великобритания. Според мен, това е неизбежно, както показа атаката на ИД срещу руския самолет над Синай и последните атентати в Париж. Това беше явно отмъщение и аз много се опасявам, че заплахата грози и Великобритания. Въпреки това разбирам защо западните правителства все пак предприемат подобни стъпки. Франция помоли за солидарност, а военната подкрепа е начин да засвидетелстваме солидарност. Тази подкрепа е важна, но е желателно също така да избираме по-разумни начини за проява на солидарност.

Сирия и атентатите в Париж може би отклоняват вниманието ни от други проблеми в Европа?

Ник Уитни: Разбираемо е, че сега вниманието ни е фокусирано изцяло върху Сирия. Само че кризата с бежанците е огромна - тя е свързана колкото със Сирия, толкова повече и с африканските бежанци. Дори ако сирийският конфликт утре бъде решен, Европа ще продължи да е изправена пред огромна бежанска криза. Желаната цел за бежанците е главно Германия и те ще продължат да прииждат. Тази криза ще продължи години, може би и десетилетия, ако не положим активни усилия за стабилизирането на Африка.