F-16 срещу МиГ-29: какво могат тези изтребители?

Когато самолетът прави рязък завой, върху пилота действат сили, равняващи се на няколко пъти G (силата на естествената гравитация), които го притискат към седалката и само физическата му издръжливост и специалният костюм го предпазват да не изгуби съзнание. А тези самолети рядко се движат със скорост под 900 километра в час.

"Ускорението е зашеметяващо" - казва бившият пилот от германските военновъздушни сили (ВВС) Йоахим Вергин. То може да се сравни с пътуване с влакче на ужасите в някой увеселителен парк, но само донякъде, тъй като при изтребителя действат много по-големи ускорения. Освен това на пилота му се налага да участва в истински сражения: да обслужва различни оръжейни системи, да атакува, да извършва маневри за избягване на опасности, да се отбранява. А по време на битка въпросът е на живот и смърт – често  със скоростта на звука.

С реактивни двигатели

В момента се обсъжда дали да се удовлетвори искането на Украйна за изтребители от рода на F-16 или МиГ-29. За първи път изтребители са използвани в Европа в края на Втората световна война. Тогава те са били витлови, а днешните имат реактивни двигатели, което ги прави много по-бързи.

Атакуват и във въздуха, и на земята

Изтребителите могат да поразяват цели както във въздуха, така и на земята. За въздушен бой самолетът се нуждае от ракети "въздух-въздух", които могат да бъдат изстрелвани в полет - за унищожаване на летящи цели.

Поразяването на цели на земята пък става с ракети "въздух-земя" или с обикновени бомби, казва експертът по военна история Леонхард Хоубен.

Конструкторите правят компромиси

При конструирането на изтребители се налага да се правят компромиси: важно е да се знае дали е по-вероятно реактивният самолет да се бие с други самолети във въздуха, дали тези други самолети също са изтребители, или самолетът трябва да може да води ефективен бой само с наземни цели.

Подобни стратегически съображения се отразяват и на технологията на изтребителя: трябва ли да бъде лек и маневрен за въздушен бой или да има големи резервоари за гориво, за да може да лети на по-дълги разстояния?

МиГ-29: бърз и много маневрен

Изтребителят МиГ-29, какъвто би могла да получи Украйна, навремето е създаден, за да пази границите на Варшавския договор от самолетите на НАТО. Самолетът-прехващач е на въоръжение от 1983 година, той лесно се подготвя за излитане и достига целта си много бързо.

Благодарение на конструкцията си МиГ-29 е изключително маневрен при въздушен бой: може дори да стои вертикално във въздуха за кратко време, разчитайки на собствената си тяга. С цел да е по-лек първоначално изтребителят е оборудван с малки резервоари, които не му позволяват да лети надалеч.

F-16: мултиталант в серийно производство

Но повечето съвременни изтребители трябва да съчетават различни качества, подчертава Хоубен. Освен това е по-икономично да се строят т.нар. многоцелеви изтребители, тъй като те могат да се произвеждат серийно в големи количества.

F-16 е точно такъв масов мултиталант. Той е разработен в САЩ през 1970-те години с цел да бъде продаван на партньорски държави като евтин самолет с универсално предназначение. F-16 е най-масовият изтребител в света, който все още е на въоръжение. Все още се произвежда в САЩ и постоянно бива модернизиран.

“Изтребителите F-16, построени преди 20 години, са на нивото на руските изтребители, сторени допреди 3 или 5 години“, твърди Хоубен. Това е така, защото Русия през 1990-те години Русия сериозно изостана в тези технологии и загуби много таланти, които избягаха в чужбина.

Оръжейна система, а не просто оръжие

Освен технологията, от решаващо значение за бойния самолет е неговото въоръжение. Без него той е "просто една черупка, нещо като пожарна кола без подвижна стълба", казва Роберт Клуге, експерт по проблемите на въздухоплаването. Подобно на други специалисти, той също смята, че ако на Украйна бъдат предоставени бойни самолети, те със сигурност ще бъдат оборудвани със съвременни оръжия. Украйна би могла да ги използва за защита на въздушното си пространство.

Според Леонхард Хоубен обаче е малко вероятно да се стигне до въздушни схватки между руски и украински самолети като в холивудските филми. Защото в днешно време изтребителите се сражават срещу ракети, които са извън зоната на тяхната видимост.

Обучението на пилотите продължава с години

Въпреки това един пилот на изтребител трябва да може да води и въздушен бой на къси разстояния – например, когато е останал без боеприпаси. Тогава той трябва да доказва своите умения в екстремни условия. Затова и обучението продължава дълго: за германските изтребители „Юрофайтър“, например, то е между 5 и 6 години, а разходите за един пилот се изчисляват на 5 милиона евро.