Германия се нуждае от чужденци и бизнесът знае това

Германия се нуждае от квалифицирана работна ръка в много сфери, но расизмът и възходът на десните партии отблъскват много потенциални кандидати. Бизнесът сега иска да промени това. За пръв път работодатели и синдикати обявяват война на екстремизма. В началото на тази седмица Сдружението на металурзите от Баден-Вюртемберг и синдикатът на работещите в металообработването IG Metall обединиха усилията си в тази битка. Така те последваха призив на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер за широк съюз в подкрепа на демокрацията и срещу екстремизма. Инициативата веднага беше подкрепена от производителите на автомобили като „Мерцедес-Бенц“ и „Порше“.

Недостиг на 400 000 специалисти годишно

Германия изпитва спешна нужда от квалифицирана работна ръка от чужбина. Делът на по-възрастните хора се увеличава, а хората от поколението на така наречените бейби бумъри постепенно се пенсионира. По данни на Института за изследване на заетостта всяка година Германия се нуждае от около 400 000 квалифицирани работници от чужбина.

Освен това все по-малко хора идват от Източна Европа, което означава, че имигрантите от трети страни - тоест от страни извън ЕС - ще стават все по-важни. Но те могат да бъдат отблъснати от съобщенията за прояви на расизъм и дискриминация в Германия, каквито напоследък има, особено във връзка с тайните планове на десните популисти от „Алтернатива за Германия“, които бяха обсъждали екстрадирането на хора с миграционен произход.

„В провинция Баден-Вюртемберг нямаше да може да се произвеждат автомобили, да се създават машини, нито щяха да вървят автобуси, ако нямахме хора от различни националности в нашите предприятия", казва синдикалистката Барбара Реш. Тя смята, че обществото трябва да изпрати ясен сигнал срещу крайнодесните.

Работодател забранява да се говори на турски

Случай, документиран от Федералната агенция за борба с дискриминацията, показва как може да изглежда расизмът на работното място. Г-н А., както е наречен мъжът от конкретния случай, е от турски произход и има няколко колеги сънародници. В почивката те разговарят помежду си и на двата езика - но това не се харесало на работодателя им и той забранил разговорите на турски език. За Агенцията за борба с дискриминацията това е ясен случай на "дискриминация, основана на етнически произход".

Подобни случаи не са единични. Многобройни проучвания от последните години също показват, че прояви на дискриминация могат да бъдат част от ежедневието на много хора с видим миграционен произход. През 2016 г. едно мащабно проучване на австрийския университет в Линц, свързано с трудовия пазар в Германия, предизвика много вълнения. То показа, че жените с мюсюлмански имена е по-малко вероятно да бъдат поканени на интервюта за работа. А ако кандидатката на снимката носи и забрадка, шансът ѝ за успех е още по-малък.

Лош атестат за Германия

През 2023 г. проучване на ЕС установи, че чернокожите в Германия се чувстват особено дискриминирани. От 13 държави от ЕС, в които Агенцията на ЕС за основните права (FRA) е провела проучвания, Германия се е представила най-зле: 51% от анкетираните в Германия се чувстват особено ощетени при търсенето на работа. Проучване на ОИСР, проведено неотдавна, пък показа, че повече от оловината от чуждите квалифицирани работници в Германия са били обект на дискриминация.

До същия извод стига и проучване на Института за приложни икономически изследвания IAW, според което 51% от анкетираните са потвърдили, че са се сблъсквали с прояви на дискриминация. В голямата си част (2/3) това са били висококвалифицирани специалисти от неевропейски страни. А за малко над 5 процента от тях това е било достатъчно като причина, за да напуснат Германия, става ясно още от това изследване.

***