"Нима Хамас наистина е избрала момента на нападението срещу Израел така, че да съвпадне с рождения ден на Владимир Путин?" Вече ми омръзна да отговарям отрицателно на този въпрос в социалните мрежи. Единствената символична дата, която ислямистките лидери са имали предвид, очевидно е 50-годишнината от началото на т.нар. "Война от Йом Кипур" през октомври 1973-а година. Независимо това с нападението си срещу Израел Хамас направи, макар и несъзнателно, голям подарък на Путин.
Петролът поскъпва за радост на Кремъл
Най-напред трябва да кажем, че предвид мащаба на бойните действия и броя на жертвите в случая наистина става дума за война. И че тази нова арабско-израелска война рязко пренасочи вниманието на международната общност от руската агресия срещу Украйна към Близкия изток. Това е същински дар божи за Кремъл. Путин може да ескалира бойните действия или, напротив, да намали интензивността им: в сегашната ситуация на това ще се обърне много по-малко внимание, отколкото само допреди няколко дни.
Интересно е, че в някакъв смисъл за Москва в случая се повтаря една стара история. През есента на 1956-а година британско-френската интервенция в Египет, подкрепена от Израел, отвори за Никита Хрушчов отлична възможност бързо да потуши антисъветската и антикомунистическа революция в Унгария. Докато целият свят беше зает със съдбата на Суецкия канал, национализиран от египетския военен режим, който бе съюзник на Съветския съюз, съветската армия разстреля разбунтувалите се унгарци и инсталира в Будапеща свое марионетно ръководство начело с Янош Кадар. Е, сега Путин явно няма да стигне до Киев и да свали от власт Володимир Зеленски.
Второ, след терористичното нападение на Хамас срещу Израел цената на петрола рязко се повиши. Това означава, че руският режим, който така и така няма финансови проблеми заради поскъпването на изкопаемите енергоносители, сега ще разполага с още повече средства. И ще ги инжектира във военното производство, ще харчи за набиране на доброволци за войната, ще изплаща обезщетения на семействата на загиналите, ще раздава щедри подаяния на държавните служители и подаръци на администрацията, включително на тайните служби, армията и полицията.
На трето място, войната на Израел с Хамас дава шанс на руския режим поне донякъде да изчисти репутацията си и да влезе в ролята на незаменим участник в близкоизточните интриги. Сигурен съм, че предстоящото посещение в Москва на един дългогодишен "приятел" на Кремъл (това е най-сдържаната формулировка) - ръководителя на Палестинската национална автономия Махмуд Абас, ще бъде част от дипломатическата игра, която Путин се готви да играе. Той определено иска да напомни, че има влияние в Близкия изток. Е, може да не е същото като САЩ, но го има. При това често пъти влияние тъкмо над тези, с които Вашингтон е в трудни отношения.
Израелските заложници и репутацията на Кремъл
За Путин това е повод да се напомни на арабските страни, че Русия остава техен приятел и винаги е готова да противодейства по най-добрия начин на американското влияние в региона. От друга страна не е изключено руският режим да предложи посредническите си услуги в преговорите за освобождаване на заложниците, взети от Хамас в Израел. Нека да си представим, че в близко бъдеще ръководителят на политическото бюро на Хамас Исмаил Хания или неговият заместник Муса Абу Марзук се окажат в руската столица: тогава ще можем да говорим за опит да се укрепи репутацията на Москва като уж незаменим регионален играч и поне частично да се изпере имиджа на руското ръководство и лично на Путин в очите на международната общност. "По-добре Кремъл да бъде на наша страна, отколкото да подкрепя ислямистите" - руският диктатор разчита, че в западните кабинети ще се водят тъкмо разговори от този тип. И не е изключено сметките му да излязат верни.
И накрая: нападението на Хамас срещу Израел дава нови козове на крайнодесните републиканци в Конгреса на САЩ, които искат да бъде ограничена военната помощ за Украйна. Тяхната логика: пред лицето на екзистенциалната заплаха за Израел Съединените щати трябва да хвърлят цялата си енергия и ресурси в подкрепа на доказан стратегически съюзник, а не на Украйна, която така или иначе няма да победи Русия.
Но всичко може да се развие и съвсем другояче. Ако Израел реши да атакува Иран, който е основен спонсор и закрилник на Хамас, това ще бъде сериозен удар срещу един от малкото останали ключови съюзници на Москва. Не съм сигурен, че израелците са в състояние наистина да свалят режима на аятоласите, но могат сериозно да го отслабят. Разбира се, този вариант за развитие на събитията не е главният.
Накрая и една интересна подробност: на фона на случващото се руската пропаганда получи възможност да залива хората със зле завоалиран, но изпитан във времето антисемитизъм в съветски стил, който се прикрива зад претекста да бъде осъден "империалистическият съюзник на Америка в Близкия изток". Пропагандистите се възползват максимално от тази възможност. Върхушката на Путин навярно е решила, че Израел няма къде да се скрие от необходимостта да взаимодейства с Москва по сирийския въпрос. "Така че можем да не се церемоним особено с израелците и да натрупаме точки пред арабските държави", изглежда е решил Путин.
Терористичното нападение на Хамас срещу Израел му дава възможност да си поеме дъх. И Путин ще се опита да се възползва от нея максимално.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.