През последните няколко дни депутатът от ДПС Делян Пеевски говори пред медиите повече, отколкото през последните десет години. След масовите протести при избора му за шеф на ДАНС през 2013 той рядко ходеше на работа, бягаше от репортерите и телевизионните камери.
Тази сряда обаче г-н Пеевски бе избран за член на Конституционната комисия в 49-то НС. Макар той да не е в ръководството на ПГ на ДПС, с него за конституционната реформа разговаря Христо Иванов. Не е изключено конституционният проект на г-н Пеевски да стане носещата греда на очакваните промени в основния закон.
Реабилитиран ли е Пеевски
Конституционалистът Пеевски, за когото от години се твърди, че кадрува в съдебната система, и че главният прокурор Гешев е негово протеже, ще работи върху въпросните промени рамо до рамо с ПП-ДБ. Със същите, които воюваха срещу модела ГЕРБ-ДПС.
Въпросът дали Пеевски е реабилитиран не стои на дневен ред. Отговорът, очевидно, е „да”.
Даниел Смилов е съвършено прав, че само съдебната система може да оневини някого – не парламентът. Ала до ден днешен проблемът на г-н Пеевски, поне у нас, е репутационен, а не юридически.
През последните дни неговата репутация бе „избелена“ от същия този политически елит, който преди това публично го заклеймяваше. Евроатлантиците от ГЕРБ, партньор в изпълнителната власт на евроатлантиците от ПП-ДБ, подкрепиха почти единодушно предложението санкционирания по „Магнитски” Пеевски да стане част от тези, които ще прекрояват българската Конституция.
Какво означава изборът на Пеевски в Конституционната комисия
Ако промените „Пеевски” бъдат приети, те ще отменят приетия преди седмица механизъм за разследването на главния прокурор от съдия; ще бъде пренебрегната препоръката на Венецианската комисия във ВСС да преобладават съдиите, избирани от съдии; ще се приравнят статутите на „тримата големи” (главният прокурор, председателите на ВАС и ВКС) и др.
Вотът на ГЕРБ в подкрепа на Пеевски не е изненада.
Да, техните хора протестираха през 2013 срещу кабинета „Орешарски” и срещу това Пеевски да оглави националната сигурност. Но изненада няма, защото партньорството между партията на Борисов и ДПС по-късно бе възстановено. През всички тези години то обаче не само не бе публично, а упорито и пламенно се отричаше от ГЕРБ. Днес те, най-малкото, не се срамуват да подкрепят Пеевски.
Стожер на изпълнителната власт?
Вотът на лидера на ДПС Карадайъ и особено на Пеевски за кабинета „Денков” е провокация към избирателите. Дали обаче ролята им на стожер на изпълнителната власт е фикция? Разбира се, в публичните си обяснения двамата казаха, че всъщност не подкрепяли кабинета, а само давали знак, че се готови да осигурят мнозинство за конституционни промени, каквото е необходимо на ГЕРБ и ПП-ДБ.
Изглежда ДПС и ГЕРБ искат да дискредитират ПП-ДБ, намигайки едни на други. Тук участват и ИТН, които гласуваха против кабинета „Денков”, но вкупом подкрепиха избирането на Пеевски за член на споменатата комисия. Решаваща обаче бе ролята на „Възраждане”, които не участваха в избора и така облекчиха задачата на Пеевски и ДПС.
Според Тошко Йорданов с вота си ИТН искали да позволят на ПП-ДБ и Пеевски свободно да си общуват в комисията. Освен че този хлапашки хумор не е подходящ за парламента, той вече спечели на ИТН, заслужено или не, прозвището „малкото ДПС”.
Не е изключено „същинското” ДПС да е част от сделката между ГЕРБ и ПП-ДБ, която стои в основата, ако не на избора, то на оцеляването на кабинета „Денков”.
Каква е сделката?
Тя, може би, изглежда така: ПП-ДБ получават подкрепа от ДПС и водещия им юрист Пеевски за конституционни промени; Борисов спи спокойно, защото считаният за човек на Пеевски главен прокурор Гешев е освободен предсрочно (драмата във ВСС обаче показва, че плановете май „не са това, което са”). ДПС се легитимира публично като подпорна стена на кабинета, а може и да получават директно власт – има непотвърдени спекулации за главна роля в Министерството на икономиката.
Подобна сделка може да обясни осемте гласа „въздържал се”, в това число на лидерите на ПП-ДБ Петков, Иванов, Атанасов и Панев, при избора на Пеевски. Закъснелите плахи възражения на Иванов срещу новоизпечения конституционалист Пеевски не звучат особено убедително. Защо всички от ПП-ДБ не гласуваха „против”? Защо нямаше протести като през 2013?
Промяната като че ли се е свила боязливо в ъгъла, а всички ще трябва да свикнем често да слушаме г-н Пеевски.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.