Не мога да спра да се смея. Сетих се дори за Зошченко, защото тези наши поредни парламентарни избори много приличат на онази абсурдистка сцена, в която великият руски "юморист" казва чрез героя си, че ако си запази козата, може да се ожени, но ако не - избраницата му просто няма да се съгласи и дори щяла да отрече пред цялото село, че са имали отношения и така (дедуцирам аз) да му нанесе чудовищна и необратима ПР-щета в малката общност. Т.е. нашият се плаши далеч повече от какво ще кажат съселяните за него, а не че повече няма да може да яде козе сирене.
Нещо подобно се получи и на тези избори. За ГЕРБ остана козата (която вече далеч не дава толкова мляко, колкото преди 2020, но все пак си е добитък, т.е. актив), а за ПП-ДБ – необратимата ПР-щета, защото половината от избирателите им вече се измориха да ги чакат да сглобят козе сирене без помощта на коза. От това се възползваха традиционните скотовъди, които имат цяло стадо, но си траят – ДПС, както и някакви, които излъгаха цели 100 000, че и те имат животни.
Когато малцинството решава съдбините на мнозинството
Но отвъд селскостопанските метафори, резултатите от тези избори сякаш сложиха край на една трайна врява и безумство – те са трагични спрямо относителния порив за реформизъм. Време е да си дадем сметка, че малцинството гласуващи, което постигна "олимпийския" резултат от няма и 35%, решава съдбините на мнозинството негласуващи. (Друг е големият въпрос дали реформизъм просто заради самия реформизъм не би било, хм, контрапродуктивно, но тук трябва да прекрачим в неразораната целина на политическата философия, която няма почва у нас.)
Много ме разсмива и основният въпрос към колегите анализатори по телевизиите. "Ама кажете сега какво ще стане", кой с кого и т.н. Един вид, хайде да погадаем заедно тип "Маг Димитричка", дайте воля на въображението си, синът ви скоро ще се задоми, ама чакайте, нямам син, а, ма госпожа, имах предвид дъщеря ви. И отговорите на въпросните колеги също са смехотворни и плод на ТВ-гърчене: Ами, ако ГЕРБ, ДПС и ИТН се сглобят, ами ако Борисов пак намери начин да си говори с Петков, ами… не знаем.
А е толкова просто: нормата вече е да не може да се състави правителство, при тези резултати, които отдавна станаха нещо като самосбъдващо се пророчество.
Но и ПП-ДБ се "постараха"
А защо ми е смешно? Защото превзетата от ГЕРБ и ДПС ситуация (hello there, wakey-wakey?) вече може да ходи на още примерно седем избора и да получава предимно същите резултати. Струва си да се отбележи единствено, че архи-идеята на тези нарочно предизвикани избори за парламент беше да бъдат смазани силите на промяната, които без реални ПР-усилия вече сами девалвираха самата дума "промяна" до едва ли не мръсна. ПП-ДБ, с цялото ми уважение, се "постараха", съветвани от аматьори в комуникацията – вместо да градят структури по места (отвъд местните измамници и купувачи на гласове), те решиха, че всичко ще е като през април миналата година, без да си дават сметка как ще ги сготвят на бавен огън.
Преди вече 7-8 години с покойния Кристиан Таков съветвахме бъдещите лидери на ДБ не само интелектуално, но и съвсем рационално относно местните структури. Впоследствие се оказа, че никой не ни е чул и ДБ (нямаше как да знаем за ПП) си остана строго софийска партия. И сега, най-сетне, се берат малките кисели джанки на високомерния отказ или неглижиране на основна инвестиция по места.
Затова – закономерен смях, с тъжна жилка. В историята вероятно ще остане така: между 2020 и 2023 имало едни, които искали промени, но в крайна сметка били нокаутирани от Аполо Крийд на "статуквото".
Реформистката мечта отиде на кино
Да обобщя: реформистката мечта в българската политика току-що отиде на кино. Където може да гледа революционни за времето си филми на Пазолини, или пък на Ганев и Акташева.
А вие? Защо не излязохте да подкрепите реформистите, ако съдбата на България търпи евентуално подобрение? Ясно защо. И съвсем логично, получавате всички видове възраждания и величия, както и големия… да кажем, кашалот. Големият кашалот ви смята за планктон и яде ли, яде – включително ония от вас, които сте гласували за него. Никога не се наяжда, има още много да яде най-различни целеви фондове и тъкан (да не кажа живо месо) от Българското тяло, ако ми разбирате главната буква.
Нищо, де, важното е, че е смешно – след тези избори ще има и други, вероятно скоро, и кашалотите пак ще вземат своето, ще го нагласят, дори и Румен Радев да повярва, че може да ги надяде. Той, разбирате ли, искал "мир". И никой колега така и не го попита как си представя мира – като оттеглянето на агресора Русия или пък нападнатата Украйна да се предаде, трети вариант няма, въпреки че е ясно какво казва.
Да сме честни, защото не е сложно: сега Борисов иска да се върне, но в същото време разбира, че в момента вече има и още по-влиятелен от него, който избута втори резултат. Борисов прекрасно знае, че нова сглобка с втория ще го занули. Ерго, никак не съм оптимист (както от малък), че новият парламент ще е в състояние да "изобрети" правителство. Очаквам също, че Борисов ще покани реформистите, но с необходимото злорадство, че е победител.
Хайде и аз като Маг Димитричка: очаквам, дават ми го директно от горе, възстановяване на Борисов, с помощта на Пеевски.
Сори, нямам добра новина, както обикновено. Това не бяха избори per se, защото при 33% активност в абсолютни числа избират много по-малко хора. Да, изборите са легитимни спрямо изборния закон и всичко, но никой, начело с победителите, не би могъл да каже "аз имам мандат от българския народ за управление".
Опасявам се, че засега изход няма
Проблемът е интелигибилен – изборите хем екзистенциално са сведени до a fortiori (препотвърждават и изхождат от правото на по-силния, щото част от народа си пази сухия хляб), хем рационално не произвеждат предполагаемо желания резултат, защото избирателите не мислят себе си като истинската власт. Властта е изнесена някъде отвъд и нагоре и на избори просто иска препотвърждение на формалната си легитимност, което ние като народ с удоволствие или отвращение ѝ даваме - вече 6-ти път за няма и 3 години.
Ерго, властта е нещо, което се случва някъде горе, извън нас - оттам и фрустрацията на онези 65% негласуващи.
Има ли изход? Опасявам се, че засега не. По ред причини, но най-вече защото дори едната трета гласуващи бързо се разомагьосват. И тук е моментът да си кажем – докато гласуваш за мафиоти, ще получиш мафия. И тя ще те държи относително беден и на последно място в ЕС, макар без съмнение да си чутовен, 1300-годишен българин, който може да изпие литър ракия на едно сядане и да стигне до спалнята.
"Мафия? Каква мафия?!"
Последен въпрос: възможно ли е нашата корпулентна управляваща класа да няма интерес да се променя каквото и да било? Вместо чужди инвестиции, от които няма да могат да смучат, да правят така, че да ги преизбирате до дупка, докато разпределят еврофондове? И да контролират вота така, че да не се гласува? Помислете малко.
Като казах "мафия": част от вас са чували за Джо Коломбо, легендарен гангстер и шеф на една от петте фамилии в Ню Йорк до края на 1960-те. Този забележителен схемаджия и безмилостен убиец ни е оставил следния цитат, помислете и върху него: "Мафия? Каква мафия?! Няма такова нещо".
Няма, разбира се. И в склада няма.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.