Изборите в Полша: голямата роля на малките

На площад в северната част на Варшава Анна Радван-Рьореншеф раздава брошури преди парламентарните избори в Полша. 45-годишната социоложка иска да спечели избирателите за християндемократическия изборен алианс "Третият път" - обединение на три по-малки партии. Недалеч от нея Катаржина Пекарска също раздава листовки, но за "Гражданска платформа" - партията на опозиционния лидер Доналд Туск, бивш председател на ЕС и бивш премиер на Полша.

Двете партии искат да си сътрудничат след евентуална победа на изборите, за да предотвратят поредното правителство на евроскептичната и нелиберална "Право и справедливост". "Харесвам Варшава, обичам Европа", казва Анна Радван-Рьореншеф. Тази е и причината тя да се застъпва за "Третият път" и за промяна в полската политика.

"Третият път" или третата победа на Качински?

Съпредседателят на групировката, която съществува едва от април, Владислав Косиняк-Камиш, е автор на фразата: "Или "Третият път" влиза в парламента, или третият мандат на "Право и справедливост" на Качински е вързан в кърпа".

"Имаме страхотна програма", уверява Анна Радван-Рьореншеф, докато раздава партийните листовки. Проблемът на алианса, в който влизат земеделската Полска народна партия и новата "Полша2050", е, че се различава твърде малко в програмата си от "Гражданска платформа" на Доналд Туск.

В същото време "Третият път" не може да очаква, че ще влезе в парламента просто така. Като предизборен съюз групата се нуждае не от пет, а поне от осем процента от гласовете. Според социологическите проучвания тя ту минава тази бариера, ту се оказва под нея. Но ако алиансът пропадне, шансовете на управляващата партия на Качински за трети мандат автоматично нарастват.

Туск има нужда от двама коалиционни партньори

Резултатите от вота на по-малките партии ще решат кой може да състави правителство в Полша след изборите. Най-голямата опозиционна партия - "Гражданска платформа" на Туск, която се явява на изборите заедно с две по-малки политически сили, може да свали от власт Качински само ако "Третият път" и "Нова левица" постигнат добър резултат в Сейма.

Според допитванията партията на Туск може да очаква около 30 процента - по-малко от резултата на "Право и справедливост", на която дават 34-37 на сто от гласовете. Но либерално-консервативна опозиция може да спечели необходимите 231 мандата в 460-местния парламент само, ако "Третият път" и "Нова левица" получат по 10 процента.

Туск си дава сметка за това. Първоначално той се бореше с "Третият път" като с досадна конкуренция, която може да му отнеме гласове. Но после разбра, че добър резултат на алианса би бил и в негов интерес. Кандидатите на двете партии си сътрудничат от дълго време на базово ниво. "Не гледаме на "Третият път" като конкуренция, а като на партньор, с когото ще управляваме заедно", обяснява Катаржина Пекарска.

Левицата също иска да управлява с Туск

Точно толкова важен ще е и резултатът на полската левица, която този път се явява на изборите като "Нова левица". Тя от дълго време работи в тясно сътрудничество с "Гражданска платформа". Един от лидерите ѝ увери, че партията му е готова за коалиция с "Гражданска платформа" след изборите. Със своята радикална критика към Католическата църква и намеренията за либерализация на закона за абортите "Нова левица" се цели към избирателите, за които Туск е прекалено консервативен и следователно неизбираем.

Но Качински също ще зависи от коалиционен партньор в усилията си за запазване на властта. За неговата партия обаче кандидат-партньорът е само един - националистическо-либертарианската формация Конфедерация на свободата и незавасимостта. Въпреки че е представена в парламента, до момента тя съществува единствено в периферията на политическия живот. Избирателите възприемаха 80-годишния ѝ бивш лидер Януш Корвин-Мике като твърде радикален. Той ту защитаваше секса с непълнолетни, ту предлагаше да се стреля по мъжете бежанци на полската граница.

Националистическа партия ли ще раздава картите?

Подкрепата за партията започна да расте едва след като миналата година 36-годишният бизнесмен Славомир Менцен пое нейното ръководство. Той междувременно определя като "младежки грях" свои по-ранни изказвания, като например това, че "не иска евреи, хомосексуални, аборти, данъци и ЕС". Конфедерацията иска драстично да съкрати социалните помощи и да премахне пенсионното осигуряване. Тя води и националистически антиукраински курс.

По време на предизборната кампания Конфедерацията на свободата и независимостта бе в еднаква степен и срещу Туск, и срещу Качински. Експертите обаче се съмняват, че след вота партията би отхвърлила евентуално предложение на "Право и справедливост" да се присъедини към правителството. Между другото Качински е смятан за майстор в разцепването на по-малките си коалиционни партньори - той доказа това при първия си управленски мандат в периода 2005-2007 година.

Въпросът коя партия ще наклони везните в Полша вероятно ще остане отворен чак до окончателното преброяване на бюлетините.

Вижте и това видео на ДВ: