Как бе спасено едно умиращо село в Молдова

Хората търсят по-прилични условия за живот, по-добре платено работно място, нормална здравна система и по-чисти градове с качествена инфраструктура - това са част от причините, поради които много села и градове в  Република Молдова са на измиране. Корупцията води до бедност, а двете провокират молдовците да гледат най-често към Европейския съюз като място, в което биха могли да започнат нов живот.

Тези, които остават, се борят с проблемите. В село Дружба например, което е разположено близо до границата с Румъния, са останали едва 29 ученици. За да оправдаят съществуването на училището, работещите него правят всичко възможно да демонстрират, че то може да продължи да функционира с минимални ресурси. Училището в Дружба е единствената обществена сграда в цялата област, която е оборудвана със соларни панели.

Директорката поискала помощ от посолствата

Парите, които училището получава, са твърде малко. За да не бъде затворено то, директорката Анжела Читорага писала на няколко посолства в столицата Кишинев да ги моли за помощ. И те откликнали. „Германското посолство предоставя финансова помощ от близо 20 000 евро по проект за нова енергийна инфраструктура в Дружба“, разказва Читорага. 

В училището в Дружба учат пет деца в първи клас, седем във втори, осем в трети и девет в четвърти. Детската градина посещават 35 деца. Самото село е възникнало преди 50 години, когато Молдова все още е част от бившия Съветски съюз. Областният град Унген е разположен на повече от 30 километра, столицата Кишинев - на около 300. Дружба е основано на мястото на други пет села, разрушени от свлачище. Заради емиграцията и по-малкото деца обаче през 1993 година на мястото на гимназията се появяват основно училище и детска градина. 

Директорката сега се бори и за тяхното спасяване. “Бях честна”, казва тя. “Не е вина на децата, че все повече семейства напускат своите села. Децата, които живеят тук, искат да учат! Това, че са много далече от града, още повече ги маргинализира и ощетява. Не могат да посещават творческо или спортно училище, нито пък да ходят на театър и кино. Поне имат правото на училище в тяхното село”, убедена е Анжела Читорага. Точно с тези аргументи тя печели подкрепата на германското посолство в Кишинев. 

И други жители на селото искат да използват слънчеви батерии

Дори четиригодишната Мария, която посещава детската градина, знае, че топлината в сградата идва “отгоре” - “от слънцето”. Учителите и възпитателите казват, че са организирали уроци, в рамките на които да обяснят на децата как работи обновяемата енергия и как могат да пазят природата. 

Когато на покрива на училището се монтирали слънчевите батерии, местните жители спирали и се интересували как и те могат да инсталират такава система, за да не им се налага да се топлят с дърва и въглища. Селото не е газифицирано, така че алтернатива няма. Пред всяка къща са струпани огромни камари дърва. 

Ана Каракас работи като охранителка в училището и живее точно срещу него. Едното ѝ момче е в първи клас, а другото - в детска градина. Жената разказва, че след монтирането на слънчевите панели в училището и детската градина все повече хора в селото проявяват интерес и искат да спрат да използват дървата и въглищата за отопление. Цената, която трябва да плати всяко домакинство, обаче е твърде висока. Без субсидиране тя е немислима. 

 Инвестиции в бъдещето на децата, на селото и на държавата

Синът на Ангела Читорага, който живее във Франция, иска да помогне. Семейството обмисля да монтира фотоволтаици на къщата си догодина. Директорката на училището в Дружба разбира именно от децата в чужбина, че трябва да търси проекти, с които да промени нещо. Основната й цел е да предотврати закриването на училището. 

Тази година например тя и една учителка участвали във футболна тренировка - само и само да осигурят топки за децата. “Повечето от играещите там бяха мъже, но аз играх футбол с тях и в крайна сметка донесох на децата цял чувал топки. Така че сега те имат с какво да играят”, казва Ана. Всяка година синът ѝ пристига в селото с доброволци от Франция, които носят училищни пособия и дрехи. 

"Направихме много хубав проект и съм наистина благодарна на хората от посолството на Германия, че повярваха в нас. Никога не съм мислила, че ние - едно малко село с малко училище - ще получим толкова много помощ. Това е инвестиция в бъдещето на тези деца, в бъдещето на това село и в бъдещето на тази страна", казва директорката на училището, която е заредена с оптимизъм.