Как и Чайковски стана жертва на войната на Путин

Празниците са време и за великите руски композитори - Прокофиев, Мусоргски или Чайковски. Миналата година в Киевската опера поставиха "Лешникотрошачката”, но тази година руските композитори не са част от програмата. Артистичният директор на операта в Киев Анатолий Соловиняненко и колегите му са особено стриктни по този въпрос. "Докато има война, докато убиват съгражданите и разрушават градовете ни, не е подходящото време за тази музика", казва той.

Недвусмислено дистанциране

Киевската опера е публикувала и остра декларация. В нея се казва, че киевските балетни трупи, които поставят "Лешникотрошачката" и "Лебедово езеро” в Европа, нямат нищо общо с Киевската опера.

Соловиняненко критикува и това, че за първи път в своята история "Ла Скала" в Милано откри сезона си с руска опера - "Борис Годунов” на Модест Мусоргски. Това се случва в родината на операта, отбелязва Соловиняненко и реторично пита какво ли още да добави.

Проблеми и за балетните школи

Но както Италия е родината на операта, така Русия е родината на балета. Затова и ситуацията за директора на балетното училище в Киев Вячеслав Коломиец е сложна.

Руските творби винаги са били част от обучението, казва той. А сега са забранени. Почти всички са на мнението, че поне "в критичната фаза на войната" хората трябва да се разграничат от руската култура. "Това е символ на нашите сълзи, на нашата кръв. Онова, което се случва на фронта, докосва сърцето на всеки”, обяснява Коломиец.

А след "освобождението на страната" вероятно ще мине време преди хората в Украйна отново да могат да се посветят на руската култура. Култура, която "ни обърна гръб".

"Не" и на руския език

Украйна се разграничава от руската култура и в правен аспект. От лятото насам е незаконно да се говори руски на обществени места. Почти всички телевизионни канали предават само на украински, а книги, публикувани в Русия, се продават само по изключение.

В една от традиционните книжарници в Киев такива книги няма по рафтовете още преди войната. През август към клиентите дори бе отправен призив да донесат руските си книги за рециклиране.

Продавачката Ирина разказва, че в първите няколко седмици е имало истински наплив от желаещи да връщат руските си книги - хората се появявали с багажници, пълни с книги, оставяли ги в книжарницата, а после те били отнасяни за преработка.

Средствата са за военните

Събрани са тонове книги, споделя Ирина. Понякога се налагало на всеки три дни да идва камион, който да ги отнася за преработка. Със събраните пари книжарницата е купила автомобил за армията в Херсон, сега се събират пари за втори. Може би така на книгите "ще се даде нов живот - и на хартията ще бъдат напечатани украински книги", казва Ирина.

"Много от тези книги ми бяха скъпи. Но след всичко, което се случи, не искам вече да имам нищо общо с тях", казва възрастен мъж, донесъл няколко торби, пълни с книги. Марина също се отбива, за да остави книги. Но тя е категорична, че има руски книги в библиотеката си, които да са скъпи на сърцето ѝ и да не иска да връща. "Не мога да ги чета сега. Твърде болезнено е да се чете на руски."

Въпреки това не всички украинци са убедени, че забраните са ползотворни. Това "не е добра идея", казва украинската писателка и фотографка Евгения Белорусец. Същевременно обаче тя проявява разбиране: "Украйна много дълго време беше толерантна, а сега страната бива практически унищожена".

Връщане към украинския език

Но негативното отношение към руската култура не се дължи само на войната. Става дума за цялостна еманципация от Русия, коментира лингвистът и журналист Лес Белей. В Съветския съюз Украйна дълго време бе "русифицирана".

По това време руският език бе смятан за "по-изисканият" и хората бяха принуждавани да говорят руски вместо украински. През 80-те години на ХХ век в Киев се говори "изцяло на руски".

Процесът се обръща чак когато Украйна отвоюва независимостта си през 1991-а година. Сега само половината от жителите на Киев говорят на руски. Същото е и в градове като Одеса и Харков, а и преди 2014-а в региона Донецк, който беше незаконно анексиран от Русия.

Използва ли Русия писателите си?

Но какво общо имат руските писатели с агресивната война на Путин? Според Белей проблемът е, че Русия ги използва. Той дава пример с театъра в Мариупол. Руската армия го бомбардира през март, въпреки че там се криеха стотици хора, включително деца. Театърът се превърна в масов гроб.

В същото време руските окупатори поставиха ограда около сградата. На нея са изобразени лицата на руски писатели.