Как в Русия извращават историческите истини

"Учебникът е изцяло преработен и пренаписан за периода от последните няколко десетилетия: 70-те, 80-те и 90-те години на 20 век, както и за първото десетилетие на 21 век, добавен е и раздел за времето от 2014 до наши дни, включително и за специалната военна операция (както руската военна пропаганда нарича войната срещу Украйна, бел.ред.)." Това съобщи сътрудникът на Путин Владимир Медински. Той беше министър на културата и е един от авторите на новия учебник по история заедно с ректора на прословутата руска „ковачница на дипломатически кадри“ МГИМО и ръководителя на Института по всеобща история. Новият учебник за 10 и 11 клас ще бъде въведен в училищата от 1 септември, а догодина същият авторски колектив ще пусне нови учебници за учениците от 5 до 9 клас.

Западът искал да дестабилизира Русия

И в досегашните учебници по история имаше раздели, посветени на Крим, на санкциите срещу Русия и на други събития от последните години. В новия учебник „Медински“ са добавени обаче събитията в Донбас и Минските споразумения, както и войната, упорито наричана от авторите „специална военна операция“.

„Фикс-идеята на Запада беше да дестабилизира ситуацията вътре в Русия“ – гласи основната теза на авторите. Въз основа на нея те проследяват събитията от последните години и изграждат своя логическа верига на случилото се, която би трябвало да оправдае нахлуването на Русия в Украйна. Те твърдят например, че сценарият за разчленяването на Русия бил изпробван от „натовците“ при разпадането на Югославия.

После се казва, че в Грузия „проамериканският режим на Саакашвили нападна Южна Осетия, която е свързана с Русия от вековна дружба и обща история“. Стига се и до разрушаването на съветски паметници в Източна Европа, „възраждането на нацизма“ в балтийските държави и накрая до появата на „украински неонацизъм“. Това изобретено от авторите явление се изразявало в „озлобеното национално, езиково и културно насилие на едно агресивно малцинство над мнозинството“.

Нелеп пропаганден патос

Екипът „Медински“ пояснява, че Украйна сътрудничи с европейските държави и със САЩ не за да бъде силна самата Украйна, а за бъде отслабена Русия. От новия учебник за 10 и 11 клас учениците ще научат още, че сегашната украинска власт е „хунта“, установена в резултат от „кърваво въоръжено въстание“ през 2014. Като последно стъпало преди „СВО“ авторите посочват стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО и изпадат в нелеп пропаганден патос: „Това вероятно ще бъде краят на цивилизацията. Такова нещо не бива да се допуска.“

Войната срещу Украйна, която авторите упорито наричат СВО, била всъщност „защита на Донбас и изпреварващо обезпечаване на сигурността на Русия“. Съвременната история учебникът приключва с писания за „фалшиви новини“, „чуждестранни агенти“ и с обширен абзац за „героите на СВО“.

Нещо много важно: учебникът е написан на език, съвършено различен от езика, възприет обикновено в сферата на образованието. Това не е научна реч, насочена към обективно изброяване на фактите – то е предимно развълнувана агитация, която се обръща по-скоро към чувствата, отколкото към историческите реалности. В учебника особено често се говори за „ние“ и „нашата страна“, а не за Русия и гражданите на Русия или руснаците. Авторите не излагат факти, а използват призиви като: „Вие вече сте възрастни, скъпи гимназисти! Не пропускайте този шанс! Днешна Русия е страната на възможностите.“

Руско-израелският историк и политолог Константин Пахалюк припомня в интервю за ДВ, че учебниците са изключително доходен бизнес, а на този терен се борят различни играчи, концепции и тенденции. Той казва, че в този бранш става дума за големи пари, а Медински всъщност не е автор на учебниците: просто се използва името му като високопоставен човек, министър и съветник на президента, за да се наложат тези учебници на пазара.

Идеологизация на учебното съдържание

Историците отдавна престанаха да се чудят на идеологизирането на руските учебници. Те смятат обаче, че е нелепо събитията от днешния ден да влизат в учебник по история. "Не е работа на историята да се занимава със съвременността. Тази съвременност може да бъде част от гражданското възпитание, както е в Германия. Или от обществените науки, както е в Русия. Повечето историци биха казали, че един учебник по история трябва да свършва с 1945 година, в краен случай с 1991. Защото трябва да има историческа дистанция. Властите може би се опитват да обединят историята и съвременността с една определена цел: съвременността да се окаже също толкова проста и стабилна, колкото историята. Включването на днешните събития в учебника по история всъщност показва желанието на авторите да заличат границата между история и пропаганда“, казва пред ДВ Константин Пахалюк.

Историкът добавя и още нещо важно: отколешна тенденция е в Русия миналото да се представя единствено като история на държавата. „В една такава картина на света на отделния човек му се струва, че той самият не решава нищо, че историята се твори от властта и от чиновниците, а самият човек трябва просто да се подчинява. Днес повече от всякога властите са заинтересувани от създаването на исторически илюзии, с които да живеят хората. Според мен това обеднява и извращава историята, защото се пренебрегва възгледът за историята като процеси, които принадлежат на хората и обществото“, казва още историкът.