Как войната в Украйна промени Германия

И през следващата година войната ще продължа да присъства в ежедневието на германците. И все повече политически решения ще бъдат свързани с въпросите за войната и отбраната, смятат експерти по сигурността.

Основната причина е заплахата от руско нападение на територията на НАТО, която след мащабната руска инвазия в Украйна преди две години изглежда далеч по-реалистична.

Пътища и мостове вероятно ще трябва да бъдат подновени, казва в тази връзка политологът Кристиан Мьолинг в интервю за ДВ. Той припомня, че много пътища и мостове в Германия не са били проектирани да издържат на натоварването на танкове и друга тежка военна техника.

Мьолинг ръководи Центъра за сигурност и отбрана към Германското дружество за външна политика (ГДВП). Негов неотдавнашен анализ предизвика истинско политическо земетресение в Берлин. В него се твърдеше, че в най-лошия случай НАТО има пет години време, за да извърши превъоръжаване. В противен случай възпиращият ефект спрямо Русия, базиращ се на военното превъзходство на пакта, няма вече да е ефективен.

Войната на Русия промени из основи дебата в Германия

Германия преживя драматична промяна: в продължение на три десетилетия, откакто падна Желязната завеса, германците вярваха, че краят на Студената война ще доведе и до край на опасността от избухване на гореща война. Сега виждат, че са се лъгали и в страната се водят дебати, които отдавна не са били на дневен ред. 

"За нуждите на отбраната е необходимо да имаме добре развита гражданска инфраструктура и общество, което е в състояние да издържи на война", обяснява Мьолинг. Това означава местните власти да не забравят, че всяко подобно съоръжение, примерно един нов пътен мост, е потенциален обект с военно значение. 

В това развитие Мьолинг вижда и възможност да се възстановят отбранителните способности на страната, "Германия трябва да преустанови действието на някои разпоредби за определен период от време. Ние описваме това в документа така - повече инвестиции, по-малко регулации", казва още той.

Докъде трябва да се простира подкрепата за Украйна?

Германците обаче трудно приемат новите реалности. Изминаха почти две години от историческата реч на канцлера Олаф Шолц за "повратната точка" в германската отбранителна политика. С нея той даде ясно да се разбере, че военният и отбранителният капацитет на Германия отново са приоритет, както преди падането на Берлинската стена.

Повечето германски експерти в областта на сигурността и отбраната, в това число и анализаторът на ГДВП, са на мнение, че Украйна защитава свободата на цяла Европа. Както и че ако тя загуби от Русия, руският президент Путин ще продължи да води война, включително срещу НАТО.

Въпреки това повече от половината германци (54%) посочват именно помощите за Украйна като перо, от което може да се икономисва, щом като няма достатъчно пари в бюджета. Това показа последното проучване Deutschlandtrend по поръчка на АРД. В същото време според проучване на ZDF цели 70 на сто от германците са съгласни, че Украйна трябва да продължи да бъде снабдявана с оръжия и да получава от съюзниците си повече въоръжение.

Тази година Германия е изнесла оръжия за рекордна стойност

Мьолинг вижда такова противоречие и сред политиците. "Много хора, включително в Германия, не са разбрали, че не е възможно просто да натиснеш копчето за въоръжаване и на следващия ден да се появят танкове", казва политологът за ДВ. За изграждането на такива производствени мощности е необходимо време, добавя той.

В тази връзка Мьолинг казва, че критиката може да се насочи не само към германското, но към всички други правителства в Европа, които не са разпознали сигналите и не са започнали да произвеждат значително повече. "В момента само запълваме дупки, не сме започнали да изграждаме нови производствени мощности", обяснява експертът.

И все пак през тази година Берлин е одобрил оръжейни сделки за рекордно висока сума: издадени са разрешения за износ на оръжие на стойност 11,7 милиарда евро - с 40 процента повече от 2022 година. Над една трета от този износ е бил предназначен за Украйна, става ясно от справка на Министерството на икономиката, цитирана от информационната агенция ДПА.