Какво е да живееш с биполярно разстройство
3 октомври 2024Хората с биполярно афективно разстройство страдат изключително много - не само когато са в депресивна фаза. По време на маниакалните си периоди те често са енергични, креативни и очарователни. Но изпадането в тези извънредни психически състояния представлява голям физически и душевен товар.
Затова е много важно психическото заболяване да бъде разпознато своевременно и да бъде лекувано правилно, пише германската обществена телевизия ARD.
"Мислех, че откачам"
Често засегнатите биват определяни просто като депресивни или пък въобще не биват възприемани сериозно. Именно това се случва на г-жа Б., която в продължение на години била препращана от лекар на лекар и чувала думи от типа на "Че на вас нищо ви няма". Жената разказва, че е страдала много. "Аз си мислех, че откачам - усещах, че нещо не е наред".
Психиатърът Мориц Виганд познава немалко такива случаи. Той обяснява пред ARD, че биполярното афективно разстройство невинаги може да бъде диагностицирано лесно - случва се до коректното му идентифициране да минат между пет и десет години. Причините: често заболяването започва с депресия, а след това симптомите на мания или хипомания (по-лекия вариант на манията) остават незабелязани или за тях не се пита конкретно.
Дълго време се е смятало, че това психическо заболяване е много рядко, отбелязва германската обществено-правна медия. Но постепенно се установява, че зад този вид депресии се крие биполярно разстройство. Психиатрите и психолозите смятат, че между два и три процента от населението в течение на живота си са страдали от биполярно разстройство. Но вероятно неустановените случаи са много повече.
Между еуфорията и безнадеждността
Типични за заболяването са резките колебания в настроението, изтъква ARD и цитира психотерапевтката Бианка Шолц, по чиито думи тези хора изживяват състояния като на два полюса - от еуфория до дълбока депресия, откъдето идва и названието на заболяването. Фазите се сменят и могат да продължат с месеци, но може да се стигне и до бързи промени в настроението и до смесени форми на двата полюса.
Засегнати като г-жа Б. забелязват, че се държат по-различно, което представлява натоварване и за самите тях. "Срамувах се и не знаех, че това е част от заболяването. Не знаех, че това не съм аз, а моето заболяване", споделя тя пред ARD.
В повечето случаи всичко започва с депресия. Засегнатите са тъжни или страхливи, понякога са напълно безчувствени, не могат да изпитат радост или надежда, изпълнени са със съмнения и безпокойство и често са пасивни или изтощени.
По време на маниакалната фаза пък са изключително еуфорични, прекалено весели и нетърпеливи, както и раздразнителни. Често енергията им е безкрайна, те нямат нужда от сън, надценяват се, не могат да преценят разумно къде са границите в много ситуации и са склонни към необмислени решения - например твърде големи разходи. Те са креативни и очарователни, но сред симптомите на маниакалната фаза може да е и манията за величие.
Трудните маниакални фази
Това заболяване може да освободи голям креативен потенциал у засегнатите, който да доведе до големи успехи, но същевременно е много натоварващо, защото различните фази влияят при взимането на важни решения за живота и отношенията със семейството, приятелите и колегите, отбелязва ARD. А понякога манията може да има и тежки последствия - от безработица през фалит до инциденти или самоубийство.
В много случаи обаче става дума за тежко психическо заболяване, което може да причини големи страдания, казва психиатърът Виганд. Може да се стигне до отпадане от обществото и до разпад на семейства. Виганд изтъква пред ARD също така, че при заболяването биполярно разстройство има различни проявления на симптомите: има по-леки и по-тежки форми, както и разлики в преходите между отделните фази - при някои са по-плавни, при други по-резки.
Причините още не са изяснени
Засега причините за заболяването не са установени. Лекарите и учените знаят само, че роля играят генетиката, стресът, вероятно някоя минала травма, начинът на живот и редица социални фактори.
За диагностицирането решаващи са подробните разговори със специалист, но и сведенията от близките могат да дадат важни свидетелства за протичането на различните епизоди.
Терапията на биполярното разстройство включва както медикаментозно, така и психотерапевтично лечение, както и социална подкрепа, в най-добрия случай със съдействието на близките. Целта на лечението е стабилизация на настроението, за да може да не настъпват нито депресивни, нито маниакални фази, посочва пред ARD Виганд.
Изпитан стар медикамент, стабилизиращ настроението, е литият, който продължава да се предписва от лекарите. Но има и по-нови лекарства, които принципно се използват за лечението на епилепсия или на шизофрения.
Лечението може да бъде успешно само, ако диагнозата е сигурна, пише ARD. Ако погрешно бъде лекувана например само депресията, терапията ще е неуспешна и страданието само ще се удължи. Но с добра и всеобхватна терапия качеството на живота може да бъде подобрено значително, като включването на близките, практичните информации и свързването с други засегнати могат да бъдат много полезни.
***
Вижте и това видео от нашия архив: