Кога човек е неприлично богат

Твърди се, че човек никога не може да бъде прекалено богат. Ала нарастващото икономическо неравенство кара все повече хора да мислят, че това не е така. Безброй икономисти, философи и лидери са се занимавали с преразпределението на богатството през вековете. Цели политически системи са възникнали около идеята за равенството между хората и нуждата да делиш с останалите.

Какво представлява лимитаризмът?

Икономическият лимитаризъм е концепция, в чиято основа е залегнала идеята, че никой не бива да е прекалено богат. Той се фокусира върху вредите и рисковете от наличието на свръхбогатство и не се интересува от бедността или бедните хора - дори когато темата е неравенството. 

Поставянето на горна граница на това колко богатство може да натрупа един човек не е замислено като наказание. Идеята е да се насърчи положителната промяна за икономическата система и населението чрез социални подобрения. В един момент "излишните пари" вече не допринасят за благосъстоянието и процъфтяващия живот. И в повечето случаи няколко милиона долара би трябвало да са напълно достатъчни.

Лимитаризмът не е социализъм или комунизъм. Той не отхвърля натрупването на богатство, притежаването на частна собственост или определено ниво на социално неравенство. Идеята е, че ако разполагаш с твърде много, това понякога може да е прекалено. Засега теорията не дефинира това "твърде много" с конкретни числа -  примерно с 10 милиона, 150 милиона или 2 милиарда долара.

Терминът лимитаризъм е въведен от белгийския философ Ингрид Робейнс, преподавателка във Философския факултет на Университета в Утрехт, Нидерландия. Занимава се с изследвания с фокус върху етиката, политическата философия и социалната справедливост.

За първи път тя представя идеята за лимитаризма на конференция през 2012 година. След няколко години се появява и първата ѝ научна статия по темата. Оттогава Робейнс неуморно говори по въпроса, публикува статии и работи върху книга. Идеята предизвиква различни реакции по целия свят.

"В Европа опитът ми показва, че обществеността споделя много от аргументите в полза на лимитаризма. Но в САЩ тази идея е много далеч от дискусиите в мейнстрийм обществения дебат", казва Робейнс пред ДВ. "Част от традиционната американска култура е идеята за американската мечта - убеждението, че всеки би имал шанса да стане много богат, ако просто е всеотдаен."

Всеки милиардер е резултат от политически провал?

Кога е морално или етично необходимо да се намесим в икономическата система на свободния пазар в полза на обществото като цяло? Допринасят ли богатите за развитието, като инвестират в повишаване на производителността, или просто обезкървяват предприятия, респективно цели (развиващи се) страни? Наистина ли да имаш десет автомобила е много по-добре от това да притежаваш два?

"Някои вече издигат лозунга: 'Всеки милиардер е провал на политиката'. Смятам, че това е правилно, но дори ситуация, в която някои свръхбогати хора разполагат с много по-малко от един милиард, е морално и политически проблематична", казва Робейнс. Тя твърди, че лимитаризмът се гради върху два основни стълба: защитата на демокрацията и справянето с неотложните нужди или проблеми на колективното обществено действие, например климатичните промени.

Лимитаризмът вижда опасност за демокрацията: богатите са в състояние да използват парите си, за да оказват влияние върху политиците, да наемат лобисти и да прокарват закони в техен интерес. Освен това могат да влияят на общественото мнение - като купуват медии или финансират мозъчни тръстове.

Богатството може да попречи и на спасяването на климата

Икономическият лимитаризъм предполага, че по-равномерното разпределение на богатствата би довело до повишаване на качеството на живот на всички. Това би могло да помогне на хората, живеещи в крайна бедност, да просперират.

"Ако вече разполагате с 10 милиона, не допринася особено за начина ви на живот да получите още 100 000 евро или долара. Но ако нямате никакво богатство, тогава всяко увеличение е значително" и означава по-малко глад, по-малко неотоплени къщи и по-малко деца в бедност, посочва Робейнс.

Конфискуването на част от богатствата може да помогне и за нагаждането към климатичните промени. Правителствата биха могли да инвестират в системи за защита на гражданите от екстремните метеорологични условия, както и да изградят мощности за възобновяема енергия или по-добри технологии.

Критиките срещу лимитаризма

Някои философи и икономисти категорично не са съгласни с идеята за ограничаване на богатството и за наличието на морална граница за спечеленото или наследеното. Всъщност именно шансът да забогатееш подтиква предприемачите да поемат рискове, да изобретяват и да осъществяват промени. Ограничаването на богатството няма да сложи край на политическото неравенство, смятат други.

Самата Робейнс е наясно с реалния проблем при прилагането на идеите си. Първо, почти невъзможно е да се стигне до универсално определение на понятието "твърде богат". Второ, дори и да се стигне до определена гранична сума, как някой би се заел с реалното събиране на излишните пари? Тя намира утеха в схващането, че философите са, за да задават въпроси, а не да конфискуват диамантени огърлици или частни самолети.