Кой и защо трие постовете, свързани с протестите в Иран?

Подпалени коли, улични боеве, жени, които горят хиджабите си или показват косите си - след смъртта на 22-годишната Махса Амини хората в Иран са на улиците и протестират срещу режима. Според последната информация от правозащитната организация Iran Human Rights по време на демонстрациите са загинали 133-ма души.

Младата кюрдка Махса Амини беше арестувана от нравствената полиция в Техеран на 13-и септември, защото не носела хиджаба си правилно. Малко след ареста Амини мистериозно губи съзнание в полицейския участък и умира три дни по-късно.

Оттогава насам въпреки полицейското насилие протестите не спират. Точно обратното - видеа и снимки показват бруталните действия на органите на реда срещу демонстрантите. Постовете се споделят многократно онлайн - най-вече в Инстаграм, който е особено разпространен в Иран. Тази платформа бе една от последните, които функционираха в ислямската държава. Но вече не е така.

По осем часа без мобилен интернет

Иранският режим блокира достъпа до Инстаграм преди около две седмици и значително ограничи достъпа до интернет въобще. Мобилните мрежи "се изключват", съобщават от лондонската агенция за мониторинг на интернет "NetBlocks". Трите големи мобилни оператора в Иран са блокирани по около осем часа на ден - от следобед до полунощ, потвърждава и американската мониторингова агенция "Kentik". Това са именно часовете, в които се организират протестите и съответно би било възможно да се отразяват на живо. Все пак тази седмица е имало един ден, в който мобилният интернет не е бил спиран.

Достъпът до социалните мрежи обаче е все по-труден, а инструментите за заобикаляне на цензурата като Tor и Psiphon стават все по-популярни. До някои от социалните мрежи все още има достъп от компютър. "Иранците имат 20-годишен опит в заобикалянето на цензурата в интернет. Те разполагат с много ресурси, използват VPN (виртуална частна мрежа, която позволява анонимно да се ползва интернет, бел. ред.)", казва Маркус Михаелсен от Брюкселския свободен университет.

Цензура в Инстаграм?

За рестрикциите в социалните мрежи обаче е отговорен не само иранският режим - критици обвиняват самите платформи в ограничаване на достъпа. Активисти и медии съобщават за премахнати хаштагове, видеа и публикации в Инстаграм. Родената в Иран актриса и активистка Назанин Бонианди пита защо Meta, която управлява Фейсбук и Инстаграм, трие толкова много публикации, свързани с протестите в Иран.

Американско-иранският журналист Саман Арбаби обвинява Meta, че наскоро е премахнала видеоклип, на който се вижда как протестиращи желаят смъртта на иранския лидер. Компанията уважава повече диктаторите, отколкото знамената и лозунгите, пише в Туитър Арбаби. Постът му, за който се твърди, че е генерирал около 3,3 милиона интеракции, също е бил изтрит. Иранската емигрантска телевизия "Маното" и документалната мрежа "1500 Тасвир" също съобщават за изтрити постове.

"И аз го забелязах и усетих", казва Маркус Михаелсен. В момента той работи по темата заедно със свой ирански колега, като събира подходящи примери, в които съдържанието е било блокирано веднага, макар други подобни да са били допуснати. "Понякога е трудно да се обясни защо насоките (на Meta, бел. ред.) се прилагат толкова драстично. В момента не мога да дам обяснение. Но е така."

Мета: Рестрикции няма

В отговор на въпрос на Дойче Веле говорител на компанията заявява: "Ние сме изключително ангажирани с правото на хората на достъп до интернет, включително в Иран. Иранците използват приложения като Инстаграм, за да се свързват с близките си, да намират информация и важни сведения, за да хвърлят светлина върху събитията - и се надяваме, че иранските власти скоро ще възстановят достъпа им. Междувременно нашите екипи следят отблизо ситуацията и са съсредоточени върху това да премахват само съдържание, което нарушава нашите правила, като същевременно отстраняват максимално бързо грешките при приложението им".

От Meta казват още, че ограниченията на съдържанието за "Маното" са били мярка за борба със спама, която междувременно е била отменена. Някои публикации са били възстановени със задна дата. И към "1500 Тасвир" има подозрения за спам, защото имала много публикации за протестите.

Дали спасението е в Старлинк?

Как може всичко това да бъде избегнато? Илон Мъск, шефът на "SpaceX", иска да използва Старлинк, за да преодстави чрез сателитите достъп на Иран до интернет. Експерти обаче смятат, че антените в страната са твърде малко, за да може този план да сработи. Използването на смартфон или обикновен рутер е недостатъчно.

В коментар за "Ню Йорк Таймс" Махса Алимардани от правозащитната организация "article 19" твърди, че за подобряване на ситуацията в Иран не са необходими "неизпробвани сателитни мрежи" - има много други варианти. Например Meta значително да ускори реакциите си и да изгради връзки с реномирани правозащитни организации. Защото спреният достъп до интернет би могъл да се превърне във "въпрос на живот и смърт".