Ако конституционното мнозинство подкрепи и на третото гласуване на 20 декември хора с двойно гражданство да бъдат министри, кръгът на потенциалните кандидати ще се разшири неимоверно. Освен “успелите българи, които живеят навън”, както обясни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, в тази банка кадри може да са и македонци с български паспорти, бесарабски българи, български изселници в Турция, а също и китайци, руски бизнесмени и други получатели на “златни паспорти”. Схемата “инвестиции срещу гражданство” беше прекратена, но паспортите си останаха, а тази афера бе сред основанията да бъде санкциониран за корупция депутатът от ДПС Делян Пеевски по глобалния закон “Магнитски”.
Двойно гражданство само за министри?
Идеята да отпадне изискването министри и депутати да имат само българско гражданство беше предложена за първи път от ДПС преди повече от година и половина с представения от партията проект за промени в Конституцията. През февруари м.г., когато това се случи, “Демократична България” (ДБ) отказаха срещата, на която Движението да представи проекта си. В интервю за сайта ClubZ бившият правосъден министър, днес депутат от ПП-ДБ Надежда Йорданова казва, че двойното гражданство е в програмата на “Да, България”, откакто съществува партията. Запитана защо тогава текстът отсъства от първоначалния вариант на проекта за промени в Конституцията (представен на 23 юли т.г.), Йорданова отговаря: “Защото не искахме да изостряме дебата в тази посока”.
Днес политически противници заедно гласуват в подкрепа на законопроекта за промени в Конституцията, в който фигурира и отпадането на ограничението за двойното гражданство. Първото му четене събра 164 гласа от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Самият Борисов защити публично идеята за отпадане на гражданството с думите, че двойното гражданство за министри трябва да отпадне, защото много успели българи живеят навън, “а можем да ги използваме като министри и ще бъдат успешни”. После подметна на стоящия встрани съпредседател на ДБ Христо Иванов: “Нали, Христо?”
В пленарна зала председателят на правната комисия Радослав Чолаков (ГЕРБ) заяви, че ще предложи редакция по отношение на двойното гражданство - това да е допустимо само за министри и то при изрично съгласие на Народното събрание. Авторите на идеята - ДПС, мълчат, оставяйки ГЕРБ да я прокарва. Никоя от трите политически сили, оформящи конституционното мнозинство, не е защитила идеята, че отпадането на двойното гражданство ще обхваща само граждани на ЕС - така че очевидно принципът ще действа без ограничения.
С България в сърцето
Забавно е - или по-скоро лицемерно, че ДПС през 2021 г. държаха в дневния ред темата за канадското гражданство на тогавашния служебен министър на икономиката Кирил Петков, сега съпредседател на “Продължаваме промяната”. Но като партньори в евроатлантическо и в конституционно мнозинство днес сабите са в ножниците.
В една от своите публични изяви по онова време обаче Йордан Цонев (ДПС) разказа, че преди да назначи Петков президентът Румен Радев го попитал какво носи в сърцето си. “И той му е отговорил, че носи България и президентът каза на нашата парламентарна група, че това е било достатъчно, за да го назначи”. В случай че текстът се приеме обаче, ще трябват по-обстойни проверки, тъй като не всички политици имат дарбата на президента да четат в човешките сърца. А в случая с Кирил Петков, макар и с канадски паспорт, той и семейството му живеят в България от 2007 година и изборът на държава е повече от очевиден.
Лоялност и още нещо
България вече е имала и премиер с чуждо гражданство - Георги Димитров, получил съветски паспорт през 1933 г. и управлявал от ноември 1946 г. до юли 1949 г. Според публикация на БиБиСи от 2005 г., той е бил и агент на съветските тайни служби, а действията му като политик и по-късно управляващ потвърждават, че е изпълнявал командите на Москва.
Бившият вече президент на Швейцария Игнацио Касис през 2017 г. се отказа от италианското си гражданство, въпреки че законът в Швейцария не забранява лицата с двойно гражданство да бъдат избирани. Направи го преди избора си за член на Федералния съвет, след като негови политически противници изразиха съмнение в лоялността му към Швейцария. (Касис получава швейцарски паспорт, когато е бил 15-годишен.)
"Юпита" и "калинки"
Отпадането на двойното гражданство за позиции в изпълнителната власт е само част от голямата тема откъде партиите ще намерят не просто хора с висока квалификация и добра професионална подготовка, а и базово почтени. Една история с фалшифицирана диплома от берлински университет даде нарицателното “калинки” за кадри на ГЕРБ. Тази, която го направи, беше начело на Държавен фонд “Земеделие” за година, през което време с нейния подпис са изплатени 721 594 725 лева европейски средства.
Инвестиционни банкери, които Симеон Сакскобургготски доведе за министри в кабинета НДСВ-ДПС, и членове на българския Сити клуб (в който беше и един от синовете на Царя - Кирил, б.а.) пък движеха делата на руската държавна „Внешторгбанк“. През 2012 г. бившият финансов министър Милен Велчев стана главен изпълнителен директор на “ВТБ Капитал” в България, а в управлението участваше и един от заместниците му в МФ Красимир Катев.
Сега и ГЕРБ, и ПП-ДБ, и ДПС обещават да търсят професионалисти за членове на регулатори и за съдебната система. Възможно ли е, след като досегашните селекции се основават на лоялност, вярност и принадлежност към определени кръгове? В резултат на този подбор политиците така форматираха системите на държавната администрация и съдебната власт, че отгоре изплуват удобни послушковци, които в повечето случаи са далеч от професионализма - но за изпълнители и биячи стават. В тяхното сърце е партията, поставила ги там, защото без нея те са г-н/г-жа Никой.
Далеч от публичността?
“Ще се търсят най-добрите хора (за регулаторите, б.а.), а те не са вече много”, каза наскоро Борисов. Но обществото знае как ги търсят - на срещи в партийни централи, стаи в и извън парламента, “въпрос на пакетна сделка”, както пак обясни самият лидер на ГЕРБ и никой не му възрази.
А при пакетни сделки едни брокери се договарят с други брокери, никой не търси публичността на борсата.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.