Който яде месо, вреди на климата? Какви са фактите.
31 октомври 2022През последните няколко десетилетия консумацията на месо в света е нараснала значително: от началото на 1960-те години до днес тя се е почти удвоила - от 23,1 килограма на човек годишно е скочила до 43,2 килограма през 2019 година. Това показват данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO). Основната причина за това е повишаващото се благосъстояние в много страни, тъй като едновременно с него се променят и хранителните навици на хората.
Сравненията между отделни страни показват, че колкото по-богато е дадено общество, толкова повече месо консумира то. Прогнози сочат, че потреблението на месо през 2022 година ще достигне 69,5 килограма на глава от населението – срещу едва 27,6 килограма в развиващите се страни.
Колко парникови емисии създава консумацията на месо?
Пак по данни на FAO на животновъдството се падат 14,5 процента от всички емисии на парникови газове. Освен въглероден двуокис (CO2) отглеждането на животни отделя и не по-малко вредните за климата газове метан (CH4) и райски газ (N2O). Те не се задържат така трайно в атмосферата, както например въглеродният двуокис, но пък влиянието им върху климата е в пъти по-силно от това на CO2 – около 25 пъти при метана и цели 300 пъти при райския газ.
Най-много вредни емисии в животновъдството възникват при производството на фуражи за животните (58%) и в процеса на храносмилане при животните (31%). Особено преживните животни произвеждат големи количества метан. Към тях се добавят и вредните газове, които възникват по време на преработката и транспорта (7%), както и при складирането на животинска тор (4%) .
Накратко: на животновъдството се падат около 15 процента от всички изпускани в атмосферата вредни емисии, които са резултат от човешката дейност. Това е почти колкото произвежда и транспортът в глобален мащаб.
Помага ли на климата отказът от месо?
Изследване, публикувано през 2021 г. в специализираното издание "Nature Food", стига до извода, че на растителните храни се дължат само 29% от всички емисии, създавани от производството на храни. Затова пък 57% се генерират от отглеждането на крави, прасета и други селскостопански животни, включително и от производството на фураж за добитъка.
Според проучването само производството на говеждо месо е причина за около една четвърт от общите световни емисии, създавани от храните. В проучването отглеждането на ориз е посочено като втори най-голям замърсител с дял от около 12%, изпреварвайки други видове месо като свинско, птиче и овче, както и производството на млечни продукти.
Сравнението показва още, че почти всяка растителна храна е с много по-добър емисионен баланс от всички животински продукти. Така например при отглеждането на един килограм ориз възникват 4,45 килограма еквивалент на въглеродния двуокис, тоест значително по-малко отколкото при производството на килограм птиче месо (9,87 кг). Ще рече, че който изцяло се лиши от месо, може да подобри личния си въглероден отпечатък с 1,8 тона в Европа и дори 4 тона въглероден еквивалент в Северна Америка.
Отказът да се консумира телешко, агнешко и овнешко месо обаче носи и още ползи за природата и климата. Защото за производството на тези видове месо са необходими 116 пъти повече земя, отколкото за добива на ориз. По данни на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) отглеждането на животни за месо заема 78 процента от всички земеделски площи в света. Тяхното постоянно разширяване, включително и на площите, предназначени за пасища, разрушава много естествени местообитания, а използването на торове и пестициди води до намаляване на биоразнообразието.
Изводите
Глобалното производство на месо произвежда повече парникови емисии, отколкото това на други храни. То не само има сериозен принос за климатичните промени, но и спомага за унищожаването на природата. Чрез отказ от консумация на месо хората, и най-вече тези, които ядат много месо, могат да намалят значително личния си вреден принос.
Дори само замяната на телешко месо с друго би спестило големи количества вредни емисии, попадащи в атмосферата. Конкретно: ако стане вегетарианец, средностатистическият европеец би могъл да намали с една четвърт произвежданите от него парниковите емисии, които възлизат годишно на 6,6 тона.