Лирата, инфлацията, лихвите: Дилемите на Турция

Заради растящото ниво на инфлацията, продължаващото обезценяване на лирата и намаляващите валутни резерви Централната банка на Турция увеличи основния лихвен процент с пет пункта до 50 на сто. Това е най-високото му равнище от май 2002 година, посочва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Изданието отбелязва, че банковите анализатори са поддържали въвеждането на подобно увеличение, но са предполагали, че стъпката няма да бъде предприета заради предстоящите в края на март местни избори – тъй като този ход би могъл да събуди недоволството на президента Ердоган, който в продължение на години настояваше да се води политика на ниски лихвени проценти, като отказваше да се вслушва в съвететите на водещи икономисти.

Новият шеф на Централната банка ревизира курса

Банката обоснова стъпката си с това, че инфлацията през февруари е била по-висока от очакваната. Така новият шеф на банката Фатих Карахан ревизира политиката на своята прешественичка Хафизе Гайе Еркан, която през януари обяви започналия в средата на 2023 година период на повишение на лихвите за приключен – тогава водещата лихва бе 45 процента, припомня ФАЦ.

Оттогава насам обаче обезценяването на лирата продължи, а по официални данни инфлацията през февруари достигна 67 процента, посочва германското издание. По неофициални преценки тези показатели вероятно са значително по-високи.

На 31 март в Турция предстоят местни избори. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Ердоган си е поставила амбициозната цел да си върне властта във важните градове като Истанбул. След вота се очаква финансовата политика да стане още по-рестриктивна, а това ще се отрази болезнено на много турци, коментира на свой ред „Ханделсблат“.

Дилемите на Турция

Според ФАЦ турската политика е изправена пред дилема: тя иска да насърчи растежа с изгодни кредити и да балансира инфлацията чрез увеличаване на пенсиите и заплатите. Същевременно обаче така тя допринася за обезценяването на лирата, което на свой ред увеличава разходите по вноса и цените на дребно.

Германското издание отбелязва, че напоследък Централната банка в Анкара е прилагала предимно индиректни мерки за затягане на паричната политика и при раздаването на кредити, като например увеличаване на лихвите за най-место ползваните кредити. Финансовият министър Мехмет Шимшек, архитектът на новата финансова политика, изтъкна следното: Централната банка има свобода на действията си и ще стори всичко необходимо за намаляване на инфлацията. Самият Ердоган изтъкна пред избиратели: „Тези, които сееят съмнения по отношение на нашата икономическа програма и предричат катастрофа след изборите, се стремят към краткосрочни печалби. Както пазарите, така и гражданите могат да бъдат спокойни“.

Различни очаквания

ФАЦ цитира становището на Deutsche Bank във връзка с решението за увеличеване на лихвите в Турция – че то би стимулирало гражданите да държат спестяванията си в лири, а би могло и да проправи пътя за връщане на чуждестранните капитали. Анализът на Commerzbank обаче е по-скептичен – експертите твърдят, че ситуацията е като по учебник, а високата инфлация е предратиелно програмирана. Освобождаването от това състояние би могло да бъде дълъг и мъчителен процес. „В случая с Турция възстановяването на доверието към Централната банка също ще бъде дълъг и мъчителен процес.“

***