LSD - "чудодейното", но "проблемно" дете на Алберт Хофман

Откакто принц Хари призна, че е експериментирал с различни наркотици в автобиографичната книга "Резервният", светът вече e наясно, че дори и кралските особи прибягват понякога до психеделични вещества.

Книги и телевизионни сериали привличат вниманието към този вид наркотици, а германското министерство на здравеопазването наскоро финансира клинично изследвание за лечението на депресия с психеделици. Наркотикът LSD и близките до него субстанции изглежда излизат на светло след десетилетия на заклеймяване. Те все още са забранени, но се завръщат в популярната култура. 

"LSD - моето проблемно дете"

Повече от четвърт век откривателят на LSD се бореше за научната му реабилитация. През 1979 г. Алберт Хофман озаглави автобиографичната си книга "LSD - моето проблемно дете". Той е виждал голям потенциал в наркотика за лечението на психични заболявания и при изследванията на съзнанието.

Но когато Хофман умира през 2008 г. на 102 години, "психеделичният ренесанс” още не се вижда на хоризонта. Терминът "микродозиране" за търсене просто на разведряващ ефект от LSD все още не беше надхвърлил 12 милиона търсения в Гугъл, както е сега, а в социалните медии все още нямаше групи, посветени на психеделичните вещества. И най-вече - научните изследвания на наркотика почти не съществуваха.

Всичко това вече е напълно променено. В цял свят се провеждат конгреси и конференции на тема психеделични наркотици. На една от тях - "Инсайт" в Берлин - Рик Доблин, основателят и директор на Мултидисциплинарната асоциация за изследване на психеделиците, споделя, че "ако ръководите катедра по психиатрия, няма да привлечете свежа кръв, ако не предложите и информация за психеделиците". Според Доблин това е тенденцията в САЩ. "Най-добрият пример е Харвард, където психологът Тимъти Лиъри е работил с LSD. Сега Харвард има център за изследване на психеделиците в Масачузетската многопрофилна болница.”

Първият опит с LSD 

Науката и медицината стоят в основата на LSD. През 1943 г. 37-годишният химик Алберт Хофман работи върху лекарство за кръвообращение в лаборатория на швейцарската фармацевтична компания Sandoz. На 16 април той си спомня за вещество, което синтезирал 5 години по-рано и след това оставил настрана - LSD. Тогава Хофман случайно влиза в контакт малко количество от веществото. “Всичко, което си предтавях, се появяваше като картина пред мен, беше изключително вълнуваще. Това продължи 3-4 часа, а след това изчезна”, спомня си химикът. 

От любопитство Хофман решава да го опита отново три дни по-късно. На 19 април 1943 г. химикът приема много предпазливо според общоприетите схващания количество LSD - 250 микрограма или четвърт хилядна от грама. И в тази доза обаче наркотикът е твърде силен за него. В началото младият химик е уверен, че умира. После обаче преминава през най-интензивните си усещание на щастие. На следващия ден той си спомня преживяването в детайли и няма никакви физически оплаквания. Светът му изглежда “нов”.

Интересът на фармацевтичната индустрия

Швейцарскатата фармацевтична компания се заинтригувала и потърсила приложение на веществото. Sandoz произвела LSD в големи количества и го разпространявала безплатно в изследователски институти по целия свят под названието "Delysid".

Лекарството започва да се прилага в медицината през 50-те години на миналия век. Добри резултати са постигнати например при лечението на алкохолната зависимост със сеанси с LSD, както и в психотерапията. Когато през 1959 г. актьорът Кари Грант споделя впечатленията си от наркотика след поредица терапевтични сеанси, списание "Look" разказва за “Чудодейната история зад новия Кари Грант". 

Всяка година в научните издания се появяват по около 100 статии за LSD. А в Германия психиатърът Ханскарл Лойнер открил през 1960 г. "Първи европейски симпозиум за психотерапия с LSD 25".

От лабораторията през студиото до улицата

По същото време LSD напуска сферата на научните изследвания, терапията и медицината. Субстанцията става популярна в средите на артисти и интелектуалци. Все повече хора започват да употребяват наркотика, който по това време е законен, а медиите са благосклонни към темата. През 60-те години на ХХ век LSD оставя отпечатъка си върху изкуството и особено върху музиката. 

С популяризирането на наркотика обаче се увеличават и злоупотребите с него и инцидентите. Променя се и тонът на доскоро положителни коментари в публичното пространство. Медиите започват да описват “чудодейното вещество” като опасен наркотик. През 1965 г. американският президент Линдън Джонсън забранява употребата на LSD в САЩ. Sandoz прекратява производството му и наркотикът преминава в нелегалност.

Краят и новото начало

Забраната слага край и на легитимните научни изследвания за следващите няколко десетилетия. Едва в началото на 2000 г. тенденцията бавно започва да се обръща. Отново са разрешени изследвания с психеделични наркотици, които дават окуражаващи резултати, особено при пациенти с депресия.

Един от малкото лекари в Швейцария с лиценз за психотерапевтична работа с LSD е Петер Гасер. Той казва, че най-важното терапевтично свойство на веществото е, "че дава възможност да установим контакт и привързаност. В крайна сметка депресията е болест на загубата на връзката със себе си и със света."

По оценки на СЗО около 300 милиона души в света живеят с депресия. В Германия те са приблизително 5 милиона. Терапията с психеделични лекарства е първият нов и обещаващ подход към това състояние от много години насам. 

Може би, след 80 години шеметна история, “проблемното дете” на Хофман все пак ще се превърне в чудодейно.