Maaстрихтските критерии – излишен корсет за икономиката?

Според някогашния германски финансов министър Теодор Вайгел Маастрихтските критерии са „табу“. Всеки опит, те да бъдат свободно интерпретирани или нарушавани, застрашава стабилността на еврото. Но статистическият материал, натрупан през 10-те години от създаването на еврозоната, опроверга това твърдение.

Какво се случва, ако критериите не се спазват?

Да вземем като пример един от фискалните критерии – 3-процентовата бариера на годишния дефицит в държавния бюджет. През 2001-ва в еврозоната влезе Гърция, чийто реален дефицит възлизаше на 4% от брутния вътрешен продукт, като официалната статистика сочеше дефицит от едва 2%. Тази фалшификация не се отрази на стабилността на еврото. Обяснението тогава бе, че относителният дял на гръцката икономика в еврозоната е сравнително малък. По тази логика, опасни за еврото са нарушенията, направени от големи страни като например Германия или Франция.

Но през 2002-ра Германия също прехвърли 3-процентовата бариера и остана над тази допустима граница в продължение на цели 4 години – до 2005-та включително. И Франция наруши този Маастрихтски критерий, макар и „само“ в продължение на три години. Според теорията, „прегрешенията“, извършени от двете страни, трябваше да дестабилизират „вътрешната стойност“ на еврото. На практика това не се получи. Инфлацията в еврозоната през 2005-та бе на същото ниско ниво, както и през 2002-ра – 2,2 процента.

Потвърди се тезата на германския икономист Николаус Лойфер от университета в Констанц. Още през 1997-ма, преди въвеждането на еврото, той твърдеше, че между спазването на фискалните критерии и стабилността на новата парична единица няма пряка връзка. Освен това 3-процентoвата бариера може да се спазва само при условие, че номиналният растеж е 5%, така както бе в Германия през 80-те години на миналия век.

Времената се менят

По всяка вероятност бащите на Маастрихтските критерии не са взели предвид, че времената се менят и идват кризисни години с нисък или дори отрицателен растеж. Taка, малко или много, Маастрихтските критерии са формулирани произволно.

Според теорията на Кейнс конюнктурните програми могат да се финансират с цената на ново задлъжняване на държавата. Този временен превес на разходите над приходите е оправдан с оглед на крайната цел – излизането от кризата. В този смисъл няма нищо страшно, ако примерно германският дефицит в държавния бюджет през 2010-та достигне 4%. А спазването на Маастрихтските критерии в случая би означавало да се сложи излишен корсет на реалната икономика.