"В България имаме криза в културата на разговора"

ДВ: На наградите “Човек на годината”, организирани от БХК, ти бе отличена като “Журналист на годината”. Коя е най-важната история, която разказа през 2023-а?

Мария Черешева: За мен лично най-важно беше едно разследване за хората, които умират по границите. То беше част от голям консорциум, в който работехме с колеги от различни страни. Моят текст излезе в “Свободна Европа”. Аз говорих с десетки семейства, които търсят близките си и успях да погледна отвъд предразсъдъците и цялото информационна затъмнение. И да си припомня, че всички сме хора и страдаме за едни и същи неща. Работата по тази история много ме разтърси. Радвам се, че успя да излезе в края на годината, за да затворя този процес, защото беше много травматично включително да работиш по такъв разказ. Стана ми ясно колко е важно да имаш информация - дори да е най-ужасната на света, по-добре е да имаш информация. 

ДВ: Повиши ли се чувствителността по отношение на мигрантите у нас - в едно консервативно общество, което подхожда с голяма доза страх към всичко чуждо?

Мария Черешева: Когато отидеш на терен, не е така. Например в Харманли, за което периодично по новините се казва, че има протести. Повечето от тези протести са политически. Хората на място са по-спокойни и по някакъв начин успяват да се приемат и разбират. Но не мисля, че се е появила по-голяма емпатия. За мен беше изключително противно това противопоставяне на украинските бежанци и тези от Близкия изток. Тогавашният ни премиер Кирил Петков каза, че едва ли не “тези са от нашите”. Европейският съюз също предостави незабавна закрила и доста повече възможности, а другите хора бяха тотално забравени. От друга страна, пропагандаторите започнаха да питат защо не сме се грижили така за сирийците и афганистанците. Същите тези пропагандатори викаха срещу тях преди няколко години. 

Виждаш как се експлоатират и инструментализират теми, когато обслужват даден политик или наратив. За съжаление, тази тема явно винаги ще е тежко натоварена политически, без да се взема предвид ситуацията на самите хора. 

ДВ: В рамките на ЕС от повече от 10 години този въпрос на приливи и отливи провокира популистки и ксенофобски вълни. В същото време решение за създаване на повече възможности за легална миграция не се очертава. Непосилна задача ли е това?

Мария Черешева: Това е единственият работещ вариант, рано или късно трябва да се вземе решение. Страх ме е да си мисля какво ще стане, когато започне по-сериозната климатична миграция. Цели части от света ще станат невъзможни за живот. С този възход на популистките партии, видяхме какво стана в Нидерландия, поне в краткосрочен план нямам очаквания за конструктивни решения. Първо, че в ЕС има криза на лидерство, да не говорим, че в някои от страните има откровени опортюнисти. Винаги може един Орбан да тропне с краче, както направи и сега с помощта за Украйна.

ДВ: Политиките на Орбан са меко казано спорни по отношение на човешките права и демократичните ценности. Но в същото време се позиционира като лидер със самочувствие. На последната среща на върха на ЕС всичко отново се въртеше около него. Защо липсват лидери от другата страна, както спомена и ти?

Мария Черешева: Теорията ми може да е ексцентрична, но и аз мисля по тези въпроси. Според мен с директната комуникация, технологичната революция и социалните медии до такава степен авторитетите са подрити като концепция, че е много трудно да се изгради едно интелектуално и визионерско лидерство, докато тълпата коли и беси във Фейсбук. Кой да стане лидер? Някой инфлуенсър? Живеем в много токсична информационна среда, в която смислените послания и политики не могат да намерят място. Общественото мнение се формира в социални балони, в които всеки слуша само себе си. А лидерството и идеите се раждат в дебати. Имаме криза в културата на разговора. Виждаме го ясно и в момента с Паметника на Съветската армия, от едната страна, или така наречената МОЧА, от другата. Два отбора си крещят, а поглед към бъдещето и критичен анализ на миналото няма. 

ДВ: И двете са свързани, но няма как да се реализират с разделяне на принципа Левски-ЦСКА. 

Мария Черешева: На всичко се гледа на принципа Левски-ЦСКА. И контекстът има все по-малко значение в общества, които се водят от емоции. 

ДВ: Едно от големите предизвикателства за медиите, а и за обществата като цяло, е изкуственият интелект, който освен възможности, носи и много опасности. Какво мислиш за призивите на хора като Йовал Харари да се спре развитието му, докато се измисли начин за ограничаването на рисковете?

Мария Черешева: Не можеш да спреш технологична революция. Имало е брожения и срещу електричеството, индустриалната революция и т.н. Свидетели сме на това, което сме чели, както в утопиите, така и в антиутопиите. Но няма как да спреш хода на историята. Виждам разум и хуманизъм в тези призиви, идващи включително от хора, които са работили по разработването на изкуствения интелект. Но не виждам как може това да се спре. 

ДВ: Медийната грамотност и образованието ли са единственото решение тогава?

Мария Черешева: Проблемът е, че те са по-дългосрочни, но краткосрочни решения няма. Мисля, че колкото и да се манипулира обществото, рано или късно се разбира, че нещо е лъжа. А когато има хора, които са твърдо убедени, че искат да вярват в някаква измишльотина, не виждам какво може да ги разубеди. 

Стимулирането на дебати, дискусии и критично мислене е ключово. Както и обучение, но не само на младите хора, разговорът трябва да обхваща всички слоеве на обществото. Фокусът е върху образователната система, но какво правим с всички други, у които е посято семето на съмнението във всичко? 

ДВ: Коя беше най-голямата лъжа, която се разпространи в България тази година?

Мария Черешева: Труден въпрос. Може би, че мобилизират български войници да се бият в Украйна. Толкова хора, които повярваха на тази лъжа, излязоха на площадите. За мен като репортер не е достатъчно да изгледам един лайв в интернет и да си извадя изводи, аз ходя на място в такива моменти и говоря с хората. На едно от тези шествия, които се обявяват за мир и суверенитет, сред основните причини хората да са там беше, че не искат да пращат българските момчета да се бият в Украйна. И нямаше начин, по който да ги убедиш, че това не е вярно. 

ДВ: България се изкачи с още 20 места в индекса на Репортери без граници за свобода на словото. Наистина ли се диша по-лесно?

Мария Черешева: Тези промени до някаква степен се обясняват и с методологията. Но все пак мисля, че се диша по-лесно. Абсолютно несравнимо е със ситуацията по времето на Борисов, когато Пеевски управляваше задкулисно. Днес има повече поле за правене на журналистика. Политиците са сякаш по-отворени към това, че трябва да отговарят на въпроси. Системата много се демократизира и на мен са ми много интересни новите формати - влогове, подкасти, където новото поколение потребява медии. Иначе в големите мейнстрийм медии ситуацията е доста сходна на тази преди. Наскоро имаше интервю на Венелин Петков и Дарина Сарелска пред Генка Шикерова, в което всичко си се назова. Човек, ако гледа с разбиране и слуша с разбиране, ще види, че тези процеси не са спрели. 

ДВ: Коя е думата на 2023-а?

Мария Черешева: Разделение. Най-много ме натъжава и плаши това колко сме разделени по въпроси, които са безкрайно комплексни. Обида за човешкия интелект е те да се разглеждат по този начин. 

ДВ: Коя новина искаш да отразиш през 2024-а?

Мария Черешева: Края на войната в Украйна и края поне на тази фаза от близкоизточния конфликт. За това си мечтая най-много.

Вижте и това видео на ДВ: