Коментар на Сара Хофман
И аз промених статуса си във Фейсбук. Сега там ще видите хаштага #MeToo („Мен също"). Същият хаштаг вече се появи в профилите на почти всички мои приятелки и на хиляди жени по цял свят. Той е знак за солидарност с всички онези, които през последните седмици публично разказаха как холивудският продуцент Харви Уейнстейн ги е подлагал на сексуален тормоз, принуда и дори на изнасилвания. Този хаштаг трябва да окуражи онези жени, които досега не смеят да говорят за такива неща – от срам или поради страх от възможните последствия.
Ако всяка жена, която е пострадала от сексуален тормоз, се присъедини към #MeToo, всички ще разберат какви са размерите на сексуалното насилие срещу жени – такава е идеята на хаштага. В този смисъл кампанията в социалните мрежи ще стане успешна. Според статистиката, всяка трета жена в Германия е била жертва на сексуален тормоз, понякога и физически. Ако тези дни надникнете във Фейсбук или в Туитър, сами ще се убедите: едва ли не всяка жена там признава, че поне веднъж е била обект на сексуален тормоз, пък бил той и „само" словесен.
Кои са тези, които опипват, заплашват и изнасилват?
Но аз имам и проблем с тази кампания. Просто защото тя нищо няма да промени. Няма да промени дотогава, докогато ние, жените (защото засега само малцина мъже използват този хаштаг) не съберем куража да говорим съвсем конкретно. Защото #MeToo може да означава всичко: от словесен сексуален тормоз та чак до изнасилване. От опипване в метрото до сексуално изнудване от страна на шефа. #MeToo не посочва имена. Пита са обаче: кои са тези, които опипват, заплашват и изнасилват?
Преди години се помайвах с една колежка из Стария град в Ерусалим. Някакво момче на 12-13 години ни предложи да ни покаже по-кратък път до прочутата „Via Dolorosa". Съгласихме се, а по пътя пуснахме няколко шеги и го похвалихме колко добре говори английски. В един момент обаче забелязах, че вървим точно в обратната посока! Попитах го какво става, а той ме затисна до стената и брутално бръкна между краката ми. Всичко стана много бързо и аз успях единствено да лисна в лицето му бутилката минерална вода, която държах в ръка. Младежът побягна, а в дъното на инак съвсем пустата уличка ни причакваха още трима – явно това е била целта на „прекия път". Тъй че ние си плюхме на петите.
Тогава извадих късмет. Не ме изнасилиха. Досега никой началник не ме е подлагал на сексуално изнудване. Но гневът, който изпитах на улицата в Ерусалим, живее в мен и до днес. Гняв както срещу извършителя, така и срещу самата мен. Задето съм била толкова тъпа, че да тръгна с него… Тази случка досега не я бях разказвала почти на никого.
Не сте виновни вие, скъпи жени!
Представям си какво изпитват онези жени, който след едно сексуално посегателство трябва на всичкото отгоре да се тревожат и за кариерата си. Да се тревожат, че ще изгубят всичко, което са натрупали в професията до този момент. А в много страни по света да се тревожат и от това, че ги ще низвергнат, защото са „опетнили семейната чест". Как да не ги разбере човек, когато мълчат?
Ако днес се присъединят към хаштага #MeToo, това ще бъде поне първа крачка към една по-широка публичност. И колкото повече жени съвсем конкретно си излеят душата, толкова по-бързо всички пострадали ще се отърват от срама. Не сте вие виновни, скъпи жени, а онези, които вършат подобни неща! Тъй че разкажете своите истории: по Туитър, във Фейсбук, на полицията. И ако знаете имената на извършителите – посочете ги! Само така можем да променим нещо.