Нов живот в Армения: бежанци от Нагорни Карабах разказват
26 септември 2024Над 100 хиляди души бяха принудени преди година да напуснат Нагорни Карабах, населен предимно с етнически арменци. Армения и Азербайджан са водили няколко войни за региона, но според международното право регионът принадлежи на Азербайджан.
През септември 2023 Баку поема пълен контрол над територията след двудневна военна операция. Това доведе до най-голямата бежанска вълна в региона от 1990-те години насам. Оттогава хората от Нагорни Карабах се опитват да изградят нов живот в Армения. Репортер на ДВ се срещна с някои от тях.
Нов живот в Армения
Азат Адамян е собственик на популярен в Нагорни Карабах бар. Той напуска региона преди година и първоначално не иска да остава в Армения. В крайна сметка обаче 34-годишният мъж променя мнението си. "Мислех, че никой тук не ни иска, но се оказа, че случаят не е такъв. Хората много помагат", разказва Адамян, който сега живее в Ереван със семейството си.
Едва два месеца след като се мести той успява да отвори бар в арменската столица. Първите му клиенти са хора от Ереван. "Сънародниците ни бяха много отчаяни. Но малко по малко го преодоляват и започнаха да идват в нашия бар", разказва той. Сега около половината от клиентите му са хора, които преди са живели в Нагорни Карабах.
Условията на живот на бежанците са обект на политически дебати в Армения. По данни на властите над 24 000 от новопристигналите от Нагорни Карабах са се преместили в други държави в рамките на една година. Около половината от тях впоследствие са се върнали в Армения, а другата половина са останали в чужбина.
В Армения много хора от Нагорни Карабах се сблъскват с проблеми. Те се борят да намерят работа и жилище на достъпни цени. Затова арменското правителство им отпуска финансова помощ до края на 2024 година. Тя включва, наред с други неща, подкрепа за наема и допълнителни разходи на стойност около 125 евро. "Това ми помага да плащам разходите за апартамента в размер на около 450 евро на месец", казва Адамян. Той обаче подчертава, че трябва сам да изкарва прехраната си. Според арменските власти около 23 хиляди души от Нагорни Карабах имат постоянни трудови договори.
Трудности на пазара на труда
Нанар Погосян е 33-годишна адвокатка, която казва, че вижда бъдещето си "само в Армения". Жената вече има арменско гражданство и няма планове да емигрира. "Тук съм по-близо до родината си", казва Погосян. Адвокатката се надява на "по-добър живот", въпреки че също се сблъсква с много проблеми всеки ден. Разказва, че майка ѝ е учителка с много опит, но сега продава домашни сладки и торти и тепърва започва работа като възпитателка в детска градина. Самата Погосян получава много подкрепа от приятелите си в Армения. "Занимавам се с няколко благотворителни организации и се опитвам да помагам на хората, включително на моите сънародници", казва тя.
Програма за спонсориране на жилища
Населението на Армения е около 3 милиона души, а от Нагорни Карабах преди година пристигат още около 100 хиляди. Правителството иска да ги задържи в страната и се опитва да им помогне да изградят живота си там. Така например на семействата от Нагорни Карабах, които вече имат арменско гражданство, се оказва финансова помощ за закупуване или построяване на жилище - по около 11 600 евро на член от домакинството. Но аАко семейството не остане в Армения за по-дълъг период от време, помощта може да бъде отменена.
Програмата за финансиране обаче не се посреща с голям ентусиазъм. До септември са подадени 916 заявления, от които само 30 са одобрени. Основната причина за отказите е, че не всички членове на семейството са арменски граждани. Процедурите по натурализация засега са само няколко хиляди и са твърде бавни.
Защо не работи програмата?
42-годишната Диана Гарибян е една от малкото, които обмислят да кандидатстват за арменско гражданство, за да се възползват от държавната жилищна програма. За нея отказът от предишната ѝ лична карта от Нагорни Карабах е емоционално преживяване. "В края на краищата ще трябва да взема решение", казва Гарибян. Тя живее с деветчленното си семейство в град Масис, на около 14 км южно от Ереван.
Арменският политолог Тигран Григорян, който е родом от Нагорни Карабах, смята, че жилищната програма на арменското правителство не постига желания ефект, защото от нея се възползват само тези, които имат стабилни доходи, т.е. които работят и могат да плащат. "Закупуването на жилище в централните райони на страната е почти невъзможно за повечето хора поради високите цени, а те не искат да се заселват в пограничните райони, защото там няма работа", обяснява Григорян в интервю за ДВ.
Бежанците се насочват предимно към Ереван и съседните градове. Това е най-важният пазар на труда в страната. "В Ереван например можете да си изкарвате прехраната като таксиметров шофьор, докато в отдалечените райони това е трудно", казва политологът.
***
Вижте и тази галерия от нашия архив: