От САЩ до Полша: кои държави харчат най-много за въоръжаване

Ако се питате дали растат заплахите за световната сигурност, вижте с колко са увеличили правителствата разходите си за отбрана. През 2023-а глобалните военни бюджети достигнаха 2,44 трилиона долара - с близо 7% повече от предишната година. Това е най-рязкото увеличение на годишна база от 2009-а насам.

Днес правителствата по света дават по 306 долара за военни разходи на глава от населението - мъже, жени и деца. По-високи те не са били от края на Студената война.

Тъй като Киев не беше подготвен да води толкова мащабен конфликт, след като Русия започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 година, западните държави увеличиха военната си помощ за Украйна - отделно от други разрастващи се напрежения с Русия и тлеещи конфликти в Близкия изток и Азия. Всичко това кара правителствата да засилват отбраната си - в мащаб, невиждан след края на Втората световна война.

През тази година САЩ са предвидили 886 млрд. долара за отбрана - увеличение с повече от 8% за две години. За първи път се предвижда европейските съюзници в НАТО да изпълнят изискването за минимум 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). През настоящата година те ще похарчат общо 380 млрд. долара за отбрана, увери генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Полша оглавява класацията

Германия все още наваксва изоставането си от другите членове на НАТО, въпреки че получи сто милиарда евро в специалния фонд за модернизиране на Бундесвера. Полша обаче ще похарчи 4,2% от БВП за отбрана през тази година - най-много в целия военен алианс. Други страни от източния фланг на НАТО също значително надхвърлят или скоро ще надхвърлят целта от 2% - поради повишената заплаха за сигурността по техните граници.

В резултат на това правителствата са изправени пред все по-труден избор как да плащат за тези нови ангажименти в областта на отбраната, докато много икономики отслабват поради последиците от продължаващото глобално геополитическо напрежение и високата инфлация. Много държави вече изпитват сериозни финансови затруднения.

"Краткосрочните ангажименти към Украйна трябва да бъдат финансирани с допълнителен дълг. Това е начинът, по който в миналото са се финансирали войните", казва пред ДВ Гюнтер Волф, старши научен сътрудник в брюкселския мозъчен тръст "Брюгел". Но за по-дългосрочно увеличаване на разходите за отбрана или трябва да се повишат данъците, или да се намалят други разходи, допълва експертът.

Германия съкращава бюджетите на министерствата - без военното

Германия, която очаква по-ниски данъчни приходи заради по-слабия растеж, съкрати разходите на повечето държавни ведомства и намали с почти 2 млрд. евро международната си помощ за развитие през тази година.

"Германия трябва да направи някои много важни компромиси", смята Джефри Ратке, президент на Американско-германския институт към университета "Джон Хопкинс" във Вашингтон. "Всички тези усилия трябва да бъдат така управлявани от политиците, че да не подкопаят обществената подкрепа за подобряване на сигурността и засилване на отбраната", уточнява той за ДВ.

В редица страни леви политически партии подеха кампании за мир между Русия и Украйна и задават въпроса дали новите военни разходи не биха могли да се изразходват по-добре за здравеопазване или социални програми.

Ратке отбелязва, че дълговата спирачка в Германия, която ограничава възможностите на правителството да взема нови заеми за покриване на дупки в бюджета, означава, че коалицията на канцлера Шолц разполага с по-малко пространство за маневриране в сравнение с Франция например.

Финансите на Полша са в много по-добро състояние от тези на много западноевропейски държави. Въпреки това заради по-високия бюджет за отбрана министър-председателят Доналд Туск, който отстрани дяснопопулисткото правителство през октомври миналата година, среща трудности да изпълни предизборните си обещания, едно от които е за повишаване на необлагаемия доход.

Други държави от ЕС се борят с изискването за 2% от БВП

Други европейски държави като тези, които бяха най-силно засегнати от европейската дългова криза през 2011 г., сега са подложени на строги мерки за икономии и всяко по-нататъшно съкращение може да се отрази на качеството на обществените услуги. Италия например се очаква да похарчи само 1,46% от БВП за отбрана през тази година, а Рим вече предупреди, че до 2028 година трудно ще постигне целта на НАТО за 2%. Съотношението на дълга към БВП на страната се очаква да достигне 137,8% тази година.

Други страни в подобно затруднено финансово положение - като Испания например - биха могли да пренасочат ресурси от други сектори, за да увеличат военните си разходи, но максимално до 1,5% от БВП. Миналата година Мадрид увеличи бюджета си за отбрана с 26%.

В тази връзка Гюнтер Волф припомня, че европейската дългова криза наложи бюджетни корекции в размер на 5-7%, а в Гърция даже и от 10%. "На този фон сегашните съкращения ще бъдат много по-малко болезнени от всичко, което вече трябваше да понесе европейският юг", добавя експертът от "Брюгел".

Нидерландия, Швеция, Норвегия и Румъния са с по-ниска дългова тежест. Но в една Нидерландия например десният популист Герт Вилдерс планира значителни разходи за социално осигуряване, жилища и земеделие, за да гарантира запазването на новата си четирипартийна коалиция.

Следващата цел: 3% от БВП?

Очаква се разходите за отбрана да продължат да нарастват през следващото десетилетие. Целта на НАТО за 2% разходи за отбрана беше определена за първи път през 2014 г. - след анексирането на Крим от Москва и активизирането на подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна.

Миналата година на срещата си във Вилнюс лидерите на НАТО се съгласиха, че целта може да надхвърля сегашните 2% от БВП. Германия, която досега изпитваше трудности да изпълни първоначалната цел, сега обсъжда перспективата да заделя за отбрана 3% от брутния си вътрешен продукт, което би имало още по-сериозни последици за държавните финанси.

***

Вижте и това видео от нашия архив: