"Писмовен" народ ли са македонците

Да си "писмовен" човек за предците ни е означавало да си грамотен, да владееш писмото. В Северна Македония се гордеят с факта, че в Охрид е "първият университет на славянската писменост". Книжовната школа, която Св. Климент Охридски създава в Охрид в края на 9 век, е с няколко века по-стара от делото на германеца Йоханес Гутенберг, който изобретява първата печатна преса и поставя началото на "цивилизацията на книгата". Германците много го уважават и се грижат както за запазването на всички документи от неговото време, така и за културата на книгата.

В Германия уважават делото на Гутенберг

Проявяват ли македонците същото уважение, признателност и загриженост към делото на Свети Климент? Музеят на Гутенберг в Майнц има перфектна интернет презентация, но ако потърсите в Гугъл "Музей на славянската писменост" в Охрид, ще намерите само връзка към „Школата на Свети Климент“. А онова, което ще прочетете там, за съжаление не казва нищо за славянската писменост в Македония.

Германският град Майнц почита своя съгражданин, който със своята печатна преса през 15 век създаде „цивилизацията Гутенберг“. Защото съвременната грамотност не би била възможна без печатни книги. Разбира се, не всеки германец притежава добра езикова и литературна култура. Но това не нарушава перфектното функциониране на институциите, които отговорят за съхраняването на историята на писмеността и културата на книгата.

Нека обаче се върнем към македонците и тяхното отношение към делото на Св. Климент Охридски. Ако потърсите в Гугъл словосъчетанието „Университет Св. Климент", ще получите линкове само на български за делото на Климент и за неговата книжовна школа в Охрид. Тогава трябва да се запитате къде е голямата загриженост на днешните македонци за историята на грамотността по македонските земи. Паметта за историята на езика и на писмеността всъщност е идентичността на една нация.

Може ли идентичността на македонците да бъде застрашена отвън

Идентичността на днешните македонци не може да бъде застрашена от никого отвън - нито от съседните народи, нито от ЕС. Тя може да бъде застрашена само отвътре. Тъй като понятието културна и национална идентичност не им е ясно, македонците не осъзнават, че с пренебрежението си към езика, грамотността и образованието сами застрашават националната си идентичност. Половината македонци още живеят във времената на Александър, а на другата половина ѝ трябват двайсетина години от идеята до реализацията! През югославската епоха имаше преподаване на македонски език в няколко германски университета, а днес в суверенната македонска държава очевидно е настъпила амнезия за значението на преподаването на македонски език, поне в големите европейски университетски центрове.

Ако имаше съзнание за действителното съдържание на понятието „национална идентичност“, огромните суми, инвестирани в „Скопие 2014“, трябваше да отидат другаде. Те щяха да са достатъчни за изграждането на модерен музей с изложбена зала и с изследователска дейност за делото на Св. Климент и за славянската писменост на македонска земя. Всички документи и проучвания по този въпрос могат да бъдат събрани от много световни библиотеки. И да се дигитализират, за да бъдат по-достъпни за учени и студенти. Тогава за много млади хора би било престижно да учат македонски език. Вместо кича насред Скопие, с тези пари дългосрочно можеше да се финансира преподаването на македонски в няколко европейски центъра.

Безхаберие и партизанщина

Защо през тези три десетилетия настъпи такава видима ерозия в образователния и културния сектор в Македония? Ами защото качеството в тези сфери трябва да се отглежда дълго и внимателно, докато безхаберието и занижените критерии бързо подкопават основите им. Разбира се, причината за това е партизанщината във всички сфери на македонското общество. Когато партиите като награда назначават свои активисти в учебни заведения, пренебрегвайки критерия за експертност, тогава самият политически популизъм унищожава това, което уж иска да защити – националната идентичност.

Истинският патриотизъм се проявява в грижата за общата грамотност, за културното наследство. А да се грижиш за грамотността и „писмовността“ в Македония означава да отвориш книжарници на всеки ъгъл и да снабдиш всички деца в началното училище с членски карта за библиотека. Грижата за ограмотяването не свършва с празничните слова на 24 май. Още по-разочароващо е, че самата институция, създадена да бъде храм на грамотността и творческия дух - Македонската академия на науките и изкуствата - е завладяна от духа на патриотичния кич. Културните институции също са заложници на междупартийните боричкания, в които често пъти най-ревностните актьори са тъкмо интелектуалците. Партийният щемпел, наложен върху публичното пространство, не допуска свободен и критичен сблъсък на идеи.

Достойни наследници на традициите?

Македонците биха показали, че са достойни наследници на традицията, писмеността и просветата, оставени им от всички, които са творили на македонска земя, ако го документират с конкретни дела в тяхна чест. Старите европейски култури са го правили векове наред, защото са наясно какво означава културата – непрекъсната грижа и отглеждане на ценности. За да не загинат тези ценности само след едно поколение, а да живеят и цъфтят с нови цветове, векове наред, като се надграждат от всяко ново поколение. Самосъзнанието като просветен, грамотен народ не се проявява с патриотичен патос, а с постоянна грижа, всеотдайност, себераздаване и труд.

Кица Колбе е германска писателка с македонски корени. Тя е философ по образование.

***
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.