Очевидно е, че българските политици, които представляват европейския дневен ред, нямат нищо против кротко да гледат как гласовете им се топят като снежен човек през април. Това обаче няма особено значение. Защото, слава на Кришна, всичко - всичко! - което се случва в българската политика, е пряк резултат от онова, което става във войната срещу Украйна, и от онова, което става в Америка. А там нещата бавно, но решително се обръщат в посока, радикално различна от случващото се досега.
Светът се обръща в правилна посока
В последните около 25 години основното чувство, което все повече "консервативни" политици окуражаваха, беше страхът. Правеха това, за да посеят омраза на основата на този страх.
Владимир Путин всяваше страх от либерали, "еврогейове" и всякакви други противници на "традиционните ценности". В крайна сметка превърна този страх в омраза към всички, които не са като него. На почвата на тази омраза си отгледа войната в Украйна, която смяташе да спечели в рамките на седмица.
Доналд Тръмп сееше страх от имигранти и чужденци, за да отгледа омраза към всички, които не са като него - жени, чернокожи и т.н. В България с това преди няколко години започнаха да се занимават не само фашисти от махленски мащаб, но дори председателката на БСП Корнелия Нинова. У нас, след като страхът от мигранти някак не стана масов, сеещите омраза като един се съсредоточиха върху "джендърите".
Само че войната, отприщена от Путин, се върна при него. Към днешна дата той не контролира около 1000 кв. км. от собствената си територия (колкото София, Варна и Бургас, взети заедно), тъй като там се настаниха украинците. Мрачната омраза и разделенията, които сееше Тръмп, за дни бе заменена от радостната и приобщаваща кампания на Камала Харис. В тази изцяло променена обстановка напълно се забрави псевдо-героическата му снимка с вдигнат юмрук и окървавено ухо на фона на американското знаме. А ако неговите мрак и омраза бяха останали като доминиращо настроение, само тази забравена снимка щеше да му донесе огромна изборна победа. Но към днешна дата е очевидно, че радостта ще победи мрака в Америка.
В България Корнелия Нинова вече не е шеф социалист и нейният "консервативен социализъм" е вече по-забравен дори от снимката на Тръмп. А и в България мракът и омразата не успяха да потопят радостта от това, че страната се сдоби с медали благодарение на победите на хора, родени другаде, но избрали да се присъединят към нас. Всички опити да бъде разпалена някаква "българщина" срещу тези шампиони се оказаха безуспешни.
Светът се обръща в правилна посока. Тя ще трае поне четвърт век - колкото траеше лутането в мрака и в омразата. Това е горе-долу времетраенето на приливите и отливите в човешките дела.
На този фон прави впечатление пълното объркване на водещи български партии и политици. С гласуването на изумителния закон срещу "джендъра" в училищното преподаване те демонстрираха нещо, което отдавна се подозира - че изобщо, хич, отнюд, в никаква степен не разбират какво се случва в голямата политика, от която отдавна сме част дори ние тук, в нашата прашна провинция. Страхът, омразата, борбата с "джендъра" и за "традиционните ценности" - това свърши. Край. Няма го вече и никой оттук насетне няма да може да мобилизира сериозна политическа подкрепа с развяването на антилиберални плашила.
В мрака на миналото остана, разбира се, и Конституционният съд. След като преди години обяви за противоречащ на българските "народностни" традиции (каквито в Конституцията не фигурират) закона против насилието над жени и деца, наскоро бетонира едноличната власт на главния прокурор - отново с позоваване на традиции, каквито в Конституцията няма. Конституционните съдии избраха страха от "джендъра" и от свободата - и така определено не застанаха пред обществото като стожери на конституционния ред.
И, разбира се, като клип от древна черно-бяла кинокомедия прозвуча заканата на Борисов, че ако ще трябва да става жена, щял да се откаже от евроатлантизма. Освен че дори в устата на Тръмп подобни неща вече звучат по-скоро жалко, отколкото смешно - Борисов как си представя всичко това? Някой ден отива в Брюксел и му казват: Ела да те облечем в рокля? И ако той с писъци избяга, накъде ще тръгне, загърбвайки евроатлантизма? Към Русия, страната на истинските мъже? Та нали в последната седмица ги видяхме. Собствената си територия не могат да опазят, а тръгнали да завладяват света…
Приливът към нормалност е факт
Сякаш разумът е напуснал конституционни съдии, Борисов, ГЕРБ, както и онези уж сериозни партии, като БСП и ДПС-Доган, които се присъединиха към гласуването на слабоумния закон против "джендъра". Всяка по-решителна кампания от типа на Камала Харис ще ги осакати на изборите, тъй като все пак избирателите избягват да дават власт на еквивалентите на "селския идиот". Дори и представителите на разума да не направят такава кампания, все пак приливът към нормалност е налице и той няма как да не се прояви и в резултатите от нашите избори. Да не говорим, че - въпреки усилията на Конституционния съд - и насилието срещу жени и деца, и всевластието на главния прокурор ще се натъкват на все по-ефективна съпротива.
Все пак е по-добре да има кампания, де…
*****
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
Вижте и това видео от архива ни: