Защо първото културно ниво се възцари като вид категоричен императив в последните 20 години? Защо не се целим, лично и обществено, поне към един от по-горните етажи? Или пък да попитам така - защо някак всичко се очаква да е в тропосферата и всеки, който в културен смисъл излети по-нагоре, е смятан за "неразбираем"? И е един вид остракиран?
Добре, това е все едно да попитаме "защо не грънчарите, а глината". Което сякаш казва всичко.
Защо не ваем скулптури?
Да опитам и така - защо всички у нас мачкат въпросната глина на живота, медийно и всякак, но малцина произвеждат не повече от дребен хомункулус или що-годе гърне, а не скулптура?
Може би защото отдавна вече "повелята на деня" не е да се произвежда смисъл. За кой ли път на мода е пропагандата, чието някак онтологично и априорно основание е да убива смисъла, подменяйки го с простия дневен ред на политическата полза. Помислете за това. То не е само у нас, но в нашия случай съзирам целенасочена политико-медийно-културна ситуация, която избира за свой господ "Първи културен етаж".
"Първият културен етаж" е мой евфемизъм за съзнателния, медиен, дирижиран и всякакъв отказ да се надскочиш, било то в професията си, било строго творчески, било то в политиката.
Да приемеш съвсем съзнателно, че от великите дуалистки просвещенски опции на Русо - да формираш вкус и политическо съзнание или да следваш вече създадените - си прегърнал втората. Защото първото изисква твърде много усилия.
А второто, в нашия случай, те изтиква към власт - искаш да владееш масата, без идея за съвременна civitas, т.е. гражданственост, макар че формално се кълнеш в нея.
Това ми се вижда страховит съвременен бъг в цялостното ни разбиране за отношението между човек и демократична власт. Даже ще ви припомня и миниатюрата "Дворецът" на Борхес, който започва с изречението "дворецът не е безкраен", а после и гениалното "никому не е позволено да обхожда повече от една безкрайно малка част от двореца". Пояснявам: аржентинският слепец иска да каже, че на масите не им е дадено да решават, като в същото време му е много тъжно за това.
Ако Борхес можеше да участва като анализатор в нашите сутрешни блокове, вероятно би казал нещо като "ми не гласуват повечето, защото това вече не е драгоценно. Те смятат властта за нещо крайно нищожно". А аз добавям, че не искат и дори не ги интересува дали стоманата вдълбява датата в надгробната плоча на българския вид демокрация.
Как да се извисим на по-горен етаж?
Но как да върнем мислещите поне в стратосферата, ако не в екзосферата на гражданско и политическо мислене? След като купища идеали от 2013 година насам се разпаднаха като обезглавено зомби в тъп филм?
Да сме честни пак: интелектуалните санкюлоти решават, но в голямата схема те са разбирани като "плебс", а това в културен смисъл не е честно. Сред "плебса" има чудесни мислители, без да знаят, че са - в моите антропологични занимания съм срещал великолепни умове. Те не са школувани и слава Богу.
В същото време партиите почти без изключение слугуват и доставят храна тъкмо на тази безформена маса, в което формално няма нищо лошо - има лошо в някак общото съгласие, че това е "Народът" (или "Суверенът").
У нас обаче има и друг "народ" - на втория и третия етаж. Той не интересува повечето партии, защото е далеч от прословутата критична маса. Той в повечето случаи не гласува и се концентрира върху съвсем дясната идея да се оправя сам и да сглоби вариант на добър живот, само държавата да не му пречи. Защото нашата държава, все така доминирана от ГЕРБ и особено ДПС, все още е инстинктивно и миризливо квази-тоталитарна, т.е. иска да те смаже и да утвърди и без това ясната вертикална власт, а не да те улесни. Тази вероятна и прекрасна прослойка, която се оправя сама, е поне половин милион, не е изследвана, защото не се поддава на стандартните социологически модели. Тук влизат модернисти, дребни или не предприемачи, свободни професии, дори и най-вече офисен планктон, който мечтае да се изтръгне от ноктите на слугуването за някъде около и леко над средната заплата.
Тук идва и зависимостта от държавните поръчки при бизнеса. Познавам високоинтелигентен човек, който съвсем съзнателно се е дал на оруелската мафия, казвайки: Глей сега, твойта версия и смешен идеализъм няма да ми оправят мача, с това твое бунтарство ще си останеш беден.
Фейсбук ви превръща в зомби вариант на самите вас
Вероятно е прав, всеки още от Платон има своята "алетейа", т.е. истина. Но не мога и не искам да се съглася, че единственият начин да сглобиш нормален и тип средна класа живот вечно ще зависи от прасенцата там горе.
Знам, трудно е, страхът е водещ фактор. То даже не трябва да пиша така, баба ми, преживяла най-престъпния първоначален комунизъм, щеше да каже, "бабе, не ги дразни, ще те убият". И това е проблем.
Но имаме и още по-голям проблем: всички изброени слоеве, фрустрирани или не, участват повече или по-малко и с перверзно удоволствие в онова, което наричам "българската лошотия".
Българската лошотия съм я изследвал, но стигнах единствено до българския културен цуг-цванг - няма обяснение. Или поне няма едно обяснение. Можем да допускаме, като учени, че тя е плод на робствата, че робствата или пък самият живот генерира фрустрации, че няма нищо общо с нищо, а някак зрее отдолу нагоре и т.н.
Но основният въпрос си остава: защо мнозината днешни българи са лоши и мразещи? Имам чудесно културно обяснение, с което едва ли ще се съгласите, защото част от вас вероятно също са такива и "работят" единствено със символи, а не с рационални репери. Към тях: вие вероятно сте нормални хора, но възможността да имате безнаказана медия като Фейсбук ви прави нещо друго, зомби вариант на самите вас. Фактът, че сте зад клавиатурата, а не в живота, ви прави изключително смели, дори живи.
Но символите на цялостната личност възникват в дълбините на разума и изразяват неговата същественост точно толкова добре, колкото и структурите на възприемащото съзнание. Ерго, символът на това, което мислим за себе си, е живо тяло, и заради Фейсбук ние вече не можем без него. Когато имаш компютърче в ръката си, е трудно да се върнеш към въздържанието.
Никой не е виновен за собствената ти простотия
Отделно, че "плебсът" не може да живее без лесен символ или наратив.
И тук стигаме до иманентния наш граждански проблем, заради който не правим стъпки напред, а общият климат е наистина на принизяване. Имаме инхерентен въпрос, в който по-дълбоките пластове на душата губят своята неповторимост, където я има, и все повече, принудително или не, се отдават на тъмната дигитална сфера, която има собствена етология, различна от дори най-леките морални разбирания.
И този въпрос е "кой ми е виновен". Отговорът е ясен: Никой не ти е виновен за нищо, особено за собствената ти простотия и грешна преценка. Уви, ти и точно ти си виновен, ако не си опитал да се самовъзмогнеш, а просто си напсувал някого у Фейса.
AI няма да реши проблема с идиотите, а ние все повече ще се фрагментираме. Което за мен е великолепна "новина", защото изследвам архетипи и културен символизъм. И колкото по-примамлив е символът на дори лекото надскачане, ако нашите медии само го знаеха това, толкова по-добре. Колкото е по-абстрактен, диференциран и специфичен е този модел, толкова повече той се приближава до естеството на осъзнатата си уникалност, и още толкова се освобождава от своята универсална същност. И нашият измислен герой, ако си го представите, обратното на идеален или идеализиран, е изложен на опасността да се превърне в обикновена алегория я на "пост-ницшеански човек", я на нещо още по-лошо, ако има такова. Но така, както го рисувам с думи, този Той е отворен за всякакви рационалистични опити за обяснение.
Да обобщя: докато принизяваме и свеждаме порива за частна бизнес и лична културна инициатива, ще си стоим уютно и безперспективно в югоизточния ъгъл на Европа.
Хем европейци, хем ама "все не дотам". Помнете Алеко.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.