Прокудени и бедстващи: палестинците в Газа

Два месеца след началото на войната в Близкия изток в южната част на ивицата Газа кипят ожесточени сражения между израелската армия и Хамас. Именно натам обаче побегнаха десетки хиляди палестинци, надявали се да намерят повече сигурност.

"Вече никъде не се чувстваме сигурно. Загубихме работата си, членове на семейството, дома си, вярата си, а и родния си град", казва пред ДВ младата предприемачка Хана Ауад, която още в първите дни на войната е била принудена да напусне град Газа.

Няма място за нови бежанци

В началото на сухопътната офанзива на Израел тя тръгва със семейството си към град Рафах в южната част на ивицата Газа на границата с Египет. Макар че израелските военни призоваха жителите на ивицата да се прехвърлят в „сигурните райони“ в южната ѝ част, бомбардировките и там не спират.

„Животът в Рафах стана изключително труден заради растящия брой на прокудените палестинци, дошли от Хан Юнис. А там и преди това бежанците бяха много“, посочва пред ДВ Ауад, която е убедена, че истински сигурно място не може да се намери, тъй като и на юг се водят тежки сражения – най-вече в Хан Юнис, втория  по големина град в ивицата Газа.

По данни на израелската армия в Хан Юнис се укриват много от лидерите на Хамас – организацията, определяна като терористична от ЕС, САЩ, Германия и редица други държави. Градът е родно място на ръководителя на Хамас Яхия ал Синуар, смятан за идеолог на терористичните нападения от 7 октомври.

Условията за живот са ужасяващи

След примирието, приключило на първи декември, подновяването на сраженията утежни още повече положението на хората, живеещи в Газа – те са изпълнени с отчаяние. По време на примирието до тях достигаха малко повече хуманитарни помощи, но и те не можеха да покрият ежедневните потребности.

По данни на ООН по време на войната са били прогонени около 1,9 милиона души от населението на Газа, наброяващо 2,2 милиона души – тоест става дума за близо 85% от него. Хиляди все още се намират на север, но мнозина последваха призивите на Израел да се прехвърлят на юг, където свободни места за бежанците почти не останаха. Училищата отдавна са препълнени, който има късмет, отсяда при роднини, но мнозина са принудени да нощуват в палатки или в автомобилите си.

"Вече няма никаква храна, няма матраци, няма одеяла. На новопристигащите им се налага да спят върху найлони по земята. Зимният студ утежнява живота на всички", разказва Ауад.

По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в Газа от началото на войната насам са били убити близо 17 500 палестинци - повечето от които жени и деца. Много други са изчезнали – вероятно са погребани под руините или още чакат спасение.

Има ли безопасни места?

Два месеца след началото на войната в Близкия изток се отправят все по-интензивни призиви към Израел да направи повече, за да предотврати по-нататъшни прокуждания и смъртни случаи на цивилни граждани. Наскоро израелските военни разпространиха карта, разделяща ивицата Газа на няколко сектора – като предупреждение към хората да избягват районите на сражения. Картата е достъпна в интернет, но неправителствени организации и местни жители не виждат никаква полза от нея. Нестабилните комуникационни мрежи и честите прекъсвания на електроенергията правят ползването ѝ почти невъзможно.

Фарес Ибрахим и неговото семейство са от източната част на Хан Юнис. От началото на войната те са се местили многократно в търсене на сигурност. Фарес казва пред ДВ, че е чувал за картата, получил е и указания кои райони да избягва. Но новините не били „съвсем еднозначни“ и вече никой не знаел къде всъщност да отиде.

„Информациите, с които разполагаме, са от разни листовки, но най-вече от разговорите, които водим помежду си. Но ние просто не знаем къде да отидем. Нямаме достъп до интернет“, обяснява Ибрахим пред ДВ.

Несигурността е огромна

За момента той се е настанил със семейството си в едно училище в Хан Юнис. „Въпреки уверенията, че цивилните граждани ще бъдат защитени, много от кварталите на Хан Юнис продължават да са обект на атаки. Умират хора“, казва Ибрахим, който се безпокои за бъдещето на семейството си. „Несигурността е огромна“, казва той.

***

Вижте и това видео на ДВ: