Протестите в Иран: как тормозят близките на арестуваните

Много от роднините на хвърлените в затвора демонстранти в Иран не желаят да говорят с чуждестранни медии. Те оставят исканията без отговор или обясняват в предварителните разговори с ДВ, че се страхуват да не бъдат обвинени за "шпиони" от силите за сигурност и съдебната система, защото са предавали информация на чуждестранни журналисти.

"Роднините са подложени на огромен психологически натиск. Те се страхуват за живота на близките си и в същото време самите те са масово сплашвани", потвърждава журналистът Масуд Каземи в интервю за ДВ. "Много семейства дори не знаят къде да търсят отвлечените си деца. Те се редят ежедневно на опашки пред затворите и са напълно отчаяни."

Отвеждани, разпитвани, пребивани

Масуд Каземи е бивш главен редактор на популярно иранско политическо списание и от повече от година живее в Турция. Той вече няма право да работи като журналист в Иран. За последен път е арестуван през 2019 г., когато съобщава за корупция в иранското вътрешно министерство. Каземи влиза в затвора в момент, когато увеличението на цените на бензина предизвиква протести в цялата страна.

Журналистът в изгнание си спомня: "Бях пряк свидетел на лошото отношение към задържаните демонстранти - често много млади хора. Много от тях бяха отведени от цивилни полицаи и временно бяха държани на неизвестни места, жестоко бити и разпитвани. Под този натиск мнозина свидетелстват пред камера, без да се замислят, че тези показания могат да бъдат използвани по-късно срещу тях."

Задържаните протестиращи трябва да бъдат изправени пред съда. Според него само в иранската столица Техеран са обвинени около 1000 души. "Замесените лица са извършили саботаж в последните събития", съобщи в края на октомври полуофициалната информационна агенция "Тасним”, като се позова на главния съдия на провинция Техеран. Обвиняемите също така са нападали служители на силите за сигурност и са унищожавали обществено имущество. 

Неправомерни действия срещу ранени протестиращи

Не е известно колко души общо са били арестувани в Иран през последните седмици и къде са задържани. В мрежата могат да се намерят няколко списъка, които се актуализират почти ежедневно. Правозащитни организации съобщават, че капацитетът на затворите вече е изчерпан и много затворници са временно преместени в лагери за задържане, управлявани от Министерството на разузнаването. По техни оценки броят на задържаните протестиращи е над 10 000 души.

Убити са най-малко 270 човека. От средата на септември хората в Иран протестират срещу държавната власт. Масовите протести в цялата страна бяха предизвикани от смъртта на 22-годишната иранска кюрдка Джина Махса Амини в полицейския арест.

"В полицейския арест задържаните протестиращи са малтретирани", съобщава Службата на ООН за правата на човека. В края на октомври в Женева говорителката на службата Равина Шамдасани заяви: "Особено тревожна е информацията, че властите прехвърлят ранени протестиращи от болници в центрове за задържане." В някои случаи на задържаните протестиращи е отказвана медицинска помощ, съобщи тя. Шамдасани, позовавайки се на няколко източника, заяви, че в много случаи семействата на участниците в протеста са били тормозени. Освен това телата на убитите протестиращи не са предадени на техните роднини.

Натиск върху роднини и приятели

"Не арестуват протестиращите, а умишлено се прави така, че да изчезнат, за да предизвикат страх и паника в обществото", казва иранският адвокат по правата на човека Саид Дехган в интервю за ДВ. Дехган живее в Канада от няколко месеца. Отчаяни семейства в Иран, които търсят децата си, продължават да се обръщат към него за съвет и помощ. В Иран почти не са останали независими адвокати, които да защитават клиентите си, без да се страхуват, че самите те ще бъдат преследвани или превърнати в политически затворници.

"Върховенството на закона вече няма никакво значение. Съгласно Наказателния кодекс на Ислямската република властите трябва да информират роднините на задържаните протестиращи за местонахождението им в рамките на 24 часа и да съобщят причината за задържането им. Държавната власт не спазва дори законите, които сама е приела", казва адвокатът Дехган.

За да бъдат освободени задържаните протестиращи, роднините им трябва да внесат гаранция, която често се равнява на няколко хиляди евро. Много семейства са принудени да искат пари от роднини и приятели, казва Дехган и добавя: "По този начин държавната власт създава огромен натиск около протестиращите. Тя позволява това да виси над главите им като Дамоклев меч." В резултат те не само се страхуват да се изказват критично след освобождаването си или да участват отново в протестите, но и са контролирани от социалната си среда.