"Путин иска тотално господство"

Как бихте описали днешната политическа система в Русия?

Ан Апелбаум: Русия е автократична система, която има много сходства с фашистките и с комунистическите диктатури от миналото. Това е система, създадена за един-единствен лидер, който е безгрешен и несменяем. Няма нито установена процедура за избор на негов наследник, нито легитимен начин той да бъде критикуван. Няма и възможност за оказване на съпротива. Днес в Русия всяка форма на опозиционна дейност е забранена, както и всички видове неправителствени организации.

Можем ли да се каже, че Русия е фашистка страна?

Ан Апелбаум: Употребих много предпазливо понятието "фашистка", защото това напомня за избиването на евреите по време на Холокоста. Но в конкретния случай бих казала, че можем да използваме определението "фашистка". Начинът, по който сега руснаците говорят за украинците, носи белезите на геноцид: украинците били хора, които не заслужавали да съществуват и трябвало да бъдат изтрити от картата на света, както и цялата им "раса", даже името им. Украйна не била истинска страна, а руските войници обясняват на украинците как трябвало да ги освободят от боклука и да ги премахнат от лицето на земята. Този език го познаваме от нацисткото ни минало.

А какво ни казва за режима в Русия използването на символи като знака Z?

Ан Апелбаум: Знакът Z е странен символ - той няма никакви традиции в Русия. Отначало дори се питах дали не служи за разграничаване на държавата от войната - в случай, че Русия загуби тази война. Но все повече виждаме как той се използва като връзка между руската държава, руската история и руското общество с войната, а хората го свързват с държавата и победата. Днес символът Z се използва в Русия подобно на пречупения кръст в нацистка Германия - като символ, напомнящ на хората, че не трябва да критикуват, че държавата е единна, и че е безпредметно да се отвръщат от нея.

Когато казвате, че Русия е фашистка държава, означава ли това и, че приравнявате Русия с нацистка Германия?

Ан Апелбаум: Важно е да правим разлика между различните видове общества. Аз не смятам, че всички форми на авторитарно господство са еднакви, но си заслужава да ги сравним, за да ги разберем по-добре. Интересно е например да сравним путинова Русия със съветския комунизъм. Бих искала да напомня, че в путинова Русия днес има повече политически затворници, отколкото по времето на Брежнев в Съветския съюз.

Можем да сравняваме путинова Русия и с хитлеристка Германия. Путин еднозначно използва техники и тактики от времето на хитлеристка Германия. Да вземем например символа Z на мястото на пречупения кръст, или показването по телевизията на организирани маршове. Така хората трябва да бъдат убедени, че обществото е единно. Путин обаче използва и техники от съветско време, за да задуши всяка форма на гражданското общество.

Част от руската пропаганда са опитите за фалшифициране на историята. Каква роля играят те?

Ан Апелбаум: Подменената история играе огромна роля в руската пропаганда - точно както в миналото при авторитарната фашистка и съветско-комунистическа пропаганда. Идеята е да се представи на хората фалшива версия за миналото, за да могат да бъдат контролирани.

Версията на Путин включва убеждението, че е съществувала една естествена Руска империя, включваща голяма част от днешна Източна Европа, но вероятно и части от Германия, както и някои неруски и неславянски райони. Путин смята, че това е естествена територия, над която Русия трябва да продължи да доминира. Именно заради това подменено минало Русия трябва да владее тези територии и в бъдеще. Точно тази история Путин поднася на руснаците, за да мотивира своя стремеж към тотално господство и контрол.

Какво означава това за преговорите с Русия по отношение на войната в Украйна?

Ан Апелбаум: За край на тази война можем да мислим едва тогава, когато Русия бъде победена, или когато самата тя разбере, че е загубила или може да загуби тази война. Не вярвам, че войната ще спре, преди руснаците да са се убедили, че тя е загубена, че те са се държали като империалисти, а фашистката им идеология е претърпяла поражение.

Ан Апелбаум е историчка и публицистка, носителка е на наградата "Пулицър". Преподавателка е в университети в САЩ и в Европа.