Репресии, терор, прочистване: "новата държава" на Лукашенко

Лукашенко е започнал последния етап от създаването на "нова държава" в Беларус. Цялата политика следва да се подчинява изцяло на тази задача. Ставаме свидетели на формирането на една модерна държавна антиутопия, която властите се опитват да наложат чрез методите на класическия терор и политическото прочистване.

В условията на загуба на елементарна легитимност, дълбока политическа криза и осъзнаването на невъзможността властта да бъде задържана без репресии, Лукашенко ще използва терора, докато може. Тормозът и чистките трябва да осигурят максималното укрепване на репресивния и бюрократичен апарат.

Именно за да се легимитира "моралното право" на репресии, е измислено делото за "държавен заговор", воден от Юрий Зянкович (осъден на 11 години затвор), Александър Федута (10 години затвор) и Григорий Костусев (10 години затвор).

Помилване на политически затворници: какво стои зад този ход?

Лукашенко обяви възможна амнистия за някои политически затворници, но това съвсем не означава, че надеждите за намаляване на натиска върху гражданското общество са оправдани.

Мотивацията на диктатора за този ход няма нищо общо с проява на "добра воля". По-скоро става въпрос за увереност, че е успял да си възстанови напълно контрола в страната и че репресивният апарат се е справил с кризата. От друга страна, очевидно е, че външното влияние на опозиционните структури върху беларуското общество значително е намаляло. В допълнение към страха, обществото преминава и през разочарование, така че освобождаването дори на няколко десетки или дори стотици затворници няма да промени ситуацията. Освен това някои "разкаяли се" могат да бъдат използвани за пропагандни цели. 

Съществуват редица изисквания, на които затворникът трябва да отговаря, за да бъде помилван. За най-опасните "врагове на държавата" амнистия няма да има. Основно условие е затворникът да се разкае, да напише молба за помилване до "президента" и да обещае, че ще тръгне по "правилния път". Това е и поредната морална и психологическа репресия към лишените от свобода.

Чудовищният капан, заложен от режима

Практиката показва, че подаването на молби и т. нар. "сътрудничество с разследването", както при Юрий Зенкович по делото за "заговор", не са гаранция за свобода. Наред с всичко останало, тези неща може да се превърнат и в инструмент за целенасочено разрушаване на психиката на човека, попаднал в ареста или в затвора.

Чрез манипулирането на молбите и "сътрудничество с разследването" репресивните органи умишлено създават илюзии за възможно освобождаване. Администрацията подхранва тези надежди и извлича всичко, което иска от осъдените и арестуваните - от "покаяния" и "изповеди" до "обвинения" и "свидетелства" за другите. Веднъж получили всичко, от което имат нужда, властите цинично отнемат тази "надежда", като издават големи присъди или отказват амнистия. Трудно е да си представим състоянието на човек, попаднал в подобен капан. Това е дяволско психологическо изтезание, чиято цел е да доведе човека до крайна степен на отчаяние и самоунищожение.

Репресията като филтриращ механизъм

Дори да се стигне до "амнистия", това изобщо не означава край на системните репресии и чистки. Те ще продължат, приемайки нови и различни форми. В речите на Лукашенко може да се долови един термин, който често е използван в тоталитарните системи - "превъзпитаване". Възможно е режимът да си е поставил за основна задача психологическото, идеологическото и политическото филтриране на гражданите. Преформатирането на личността на проявилите нелоялност може да се постигне чрез разнообразен набор от репресивни и административни мерки и процедури.

Основен инструмент, както винаги, разбира се, ще бъде директният физически натиск - арест, задържане и лишаване от свобода, чрез които индивидът ще бъде принуден да признае грешките си и да се откаже от неправилните идеи. Това обяснява и редовните вълни от масови арести. Може да се каже, че властите възнамеряват да прекарат през процес на "прочистване" всички, които по някакъв начин са свързани с опозиционните дейности срещу режима преди и след 2020 година.

В същото време управляващата класа се стреми да въведе нови практики на репресии, превъзпитание и чистки - възможност за отнемане на гражданството на противниците на "новата държава", които действат в нейна вреда, както и специален подход към онези, които са получили карта, удостоверяваща принадлежността им към полската нация, и други подобни "вредни документи". За режима е важно да отстрани от беларуското общество онези, които го предизвикват, и да принуди всички останали да се съобразяват с правилата на "новата държава".

Може да се спекулира дали Лукашенко разполага с достатъчно ресурси и време, за да изгради "новата държава". Очевидно е обаче, че той няма да се откаже от тези опити, независимо от опустошителните последици, които те имат за Беларус.

Павел Усов е ръководител на Център за политически анализи и прогнози във Варшава.