В първата си година като президент Румен Радев все още беше пилот на изтребител и руски генерал от запаса, профилиран от БСП, после инвестира реторика и емоции в образа на “борец срещу статуквото”, а генеалогичното дърво на две от новите партии тръгна от “Дондуков” 2. Днес, 22 януари, Радев навлиза в осмата си президентска година - иначе трета от втория му мандат - и е политическата фигура с най-високо доверие според проучване от декември м.г. на агенция “Маркет Линкс”.
Какво следва
С наближаване на края на последния му мандат като държавен глава, Румен Радев и екипът му търсят нова опция, за да не изпаднат от политиката. Същото пробва да направи и Георги Първанов след двата си президентски мандата, още повече, че не успя да премине от задните в предните редици на БСП. Година преди да приключи с дейността си на “Дондуков” 2, бе даден старт на движението “Алтернатива за българско възраждане” (АБВ), днес вече партия и част от коалиция Левицата. А нейни ключови лица, напуснали БСП, като Румен Петков и Костадин Паскалев, са и активни поддръжници на Румен Радев.
Формацията, създадена от Първанов, както и БСП номинираха през 2016 г. генерала от авиацията за първия му мандат. Георги Първанов е и в Инициативния комитет за проекта “Трети март”, на който Румен Радев е кръстник. На европейските избори в началото на юни ще има твърде голяма конкуренция за гласовете на едни и същи избиратели - русофили, консервативни, патриоти, някои и леви, макар не лявото да е брънката между тях. БСП се подготвя за “ляво-центристко-патриотичен фронт”, преговаряйки с ВМРО, “Свобода”, “Български възход”. На същия терен са и “Възраждане”, и Левицата, а нови играчи ще попречат, вместо да помогнат на тези формации да спечелят колкото успеят от полагащите се на България 17 европейски депутати. За ЕП обаче прагът е по-висок от 4-процентовия за Народното събрание - 5.88%.
Но инициативата за запазване на Трети март като национален празник на практика се провали, тъй като предложението такъв да бъде 24 май отпадна от промените на Конституцията. Така се обезсмисли и основанието за политическия проект, инерцията се изгуби, заедно със събраните над 270 000 подписа за референдум за 3-ти март. Ще се чака нов сгоден случай.
Високоговорителят
Президентът ще е по-полезен на партийните си съмишленици, засилвайки евроскептицизма, страховете от нескончаем мигрантски натиск и познатите от Орбан призиви за ограничаване на помощта за Украйна. “Възраждане” и БСП вече го правят доста оглушително - и в парламента, и пред медиите. Но в крайна сметка акапелната пропаганда е средството, а не надвикването.
Преди европейските избори най-вероятно ще стане известно решението на Конституционния съд за референдума на “Възраждане” за запазване на българския лев до 2043 година. Парламентът отхвърли предложението, но каквото и да е решението на КС, ще бъде използвано в кампанията за евровота. Президентът отдавна говори как България не е готова за еврозоната и трябва да приеме еврото, когато е готова (тоест някога в далечното бъдеще). Целта на правителството на Денков-Габриел обаче е присъединяване към единната европейска валута от 1 януари догодина.
Радев и “сглобка” 2.0
През 2011 г. президентът Първанов се заяви като алтернатива на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, но не успя, нещо повече - АБВ участва във втория коалиционен кабинет с премиер Борисов. Въпреки че на няколко пъти формално изостриха комуникацията помежду си, Първанов и Борисов се разбираха добре и случаят с “Мишо Бирата”, който Борисов обещал на президента да не закача, бeше поредното потвърждение.
И Радев, избран за първи път за президент през 2016 г., се заяви като главнокомандващ фронта срещу корупцията, но не посмя да отиде по-далеч от въпроса има ли Борисов общи бизнес интереси с Делян Пеевски. В следващите години президентът избягваше да назовава олигарха от ДПС, както и самото ДПС - освен за да ги приветства или похвали като партия с опит в парламентаризма. Впрочем, след няколко размени на реплики с лидера на ГЕРБ, двамата не са влизали в остри схватки каквито имаше между Радев и лидерите на “Продължаваме промяната”, например, на които той преди това беше осигурил ярък старт в политиката.
Въпреки че преди години критикува лидера на ГЕРБ за руския проект “Турски поток”, последното му служебно правителство използва газопровода, за да сключи безпрецедентен 13-годишен договор с турската държавна компания “Боташ” за транзит на газ към европейския пазар. Премиерът Николай Денков го определи като неизгоден за България, защото е “силно асиметричен”.
Фронтът, който свали Радев като главнокомандващ
Единствен от петимата президенти в най-новата история Румен Радев опита най-много от меда на властта, която упражняваше, тъй като до момента пет от общо 9 служебни правителства са назначени от него. Ако не беше избухнала войната в Украйна, Радев можеше да е любимец на обществото. А може би не, защото тогава обществото щеше да настоява за видими резултати в борбата срещу корупцията - като например разкритията на служебния вътрешен министър Бойко Рашков за източените милиони от строителството на магистрала “Хемус”. Войната в Украйна обаче отвори друг фронт - и Радев не е неговият главнокомандващ.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.