Русия: Постимперски синдром и войнствен национализъм

В днешна Русия на Путин съществува “сляп и агресивен национализъм“, свързан с разпадането на СССР. Огромна част от руснаците копнеят по „стабилност и равенство“. Още по-силен е войнственият патриотизъм само в България и Турция, сочи изследване на руски и американски учени, публикувано на страниците на "Moscow Times" и цитирано от сайта на Баварското Радио и Телевизия.

Уилям Пайл и Михаил Алексеев обобщават в своя анализ данни, събирани в продължение на десетилетия. Изненадващото е, че както американските, така и руските социолози стигат до един и същи извод: вълната от агресивен патриотизъм в Русия не се дължи толкова на президента Путин и неговите пропагандисти, колкото  на един вид „постимперски синдром“, свързан с разпадането на СССР.

Според учените, много руснаци скърбят по бившия Съветски съюз, което ги кара да са много по-войнствено и националистически настроени от други народи. По официални данни от Москва, поне допреди последните военни провали на Русия, близо 70% от руските граждани са подкрепяли войната в Украйна. Макар че тези данни са оспорвани сред социолозите, коментира сайтът на Баварското Радио и Телевизия.

Само българите и турците са още по-големи патриоти

Изследването отразява дългосрочните настроения в Русия, както и в общо 44 страни, в които това проучване е провеждано поне веднъж. Резултатите показали, че Русия заема едва третото място по показателя „войнствен патриотизъм“ – след България и Турция. 

Един от критериите за наличие на „войнствени настроения“ сред хората е отношението им към разходите за отбрана в държавния бюджет. В Русия в продължение на поколения подкрепата за големи инвестиции в армията и за въоръжение остава много висока. „Много изненадващо е, че и в средата на 1990-те години, на фона на тежкото икономическо положение и трудния достъп до обществени средства, руснаците все пак са смятали за приоритет разходите за военните. Що се отнася до спадналата подкрепа през 2016 година, обяснението е просто: то се дължи на дългата фаза на икономически ръст и на не особено трудното анексиране на полуостров Крим през 2014 година“, казват изследователите.

"Действието на пропагандата да не се надценява“

Пропагандата на Кремъл само е засилила тези настроения на руснаците, казват социолозите от Колежа Мидълбъри и Държавния университет на Индиана, САЩ. „Възможно е руският президент да е разбрал, че една по-агресивна външна политика ще му се отрази добре. Но като цяло не трябва да надценяваме действието на пропагандата на Путин. Тя функционира само защото неговите послания намират благоприятна почва сред руснаците“, казват авторите на изследването.

До подобен извод стига и руският експерт от Московския университет Сергей Соловьов. „Идеализирането и митологизирането на съветското минало, и най-вече на късната съветска епоха, е резултат от травмата на постсъветското време“, казва той. Действително една голяма част от населението в постсъветския свят желае връщане към стабилността и равенството от съветско време, но без лошите страни на онази епоха. В този смисъл надеждата на тези хора да преодолеят тази своя травма е свързана повече със социалната несправедливост днес, отколкото с някаква носталгия или копнеж по миналото, уточнява изследователят.

"За Путин това е гражданска религия“

От началото на новата учебна година пред руските училища се развява руският флаг и се пее руският химн. Освен това в учебната програма са включени и часове по патриотизъм, в който обаче – обратно на очакванията – не се говори за войната, а за традиционните семейни ценности и за единството на Русия. По този повод опозиционният портал „Медуза“ написа следното: „Въвеждането на такива часове в училище е логично продължение на политиката, която Кремъл води отдавна. Освен това Путин има свое собствено разбиране за любовта към отечеството: за него това е буквално гражданска религия - който не обича достатъчно силно родината, е еретик“.

Либералният вестник „Комерсант“ пък е надникнал и в учебните планове. Там е записано, че учениците от трети и четвърти клас вече трябва да знаят, че „щастието на родината е по-ценно от собствения живот“, или пък, че „не е страшно човек да умре за родината“. Десетокласниците пък трябва да са наясно, че „истинските патриоти трябва да са готови да защитават родината с оръжие в ръка“.