След "Света София": още една църква в Истанбул стана джамия

В продължение на около 450 години църквата "Христос Спасител" в Хора в Константинопол е място за поклонение на християните. Откакто градът, който днес се нарича Истанбул, е завладян от османския султан Мехмед Втори през 1453-а година, той е в турски ръце, а с него - и църквата в Хора. Подобно на построената през VI век "Света София" - може би най-важната сграда на християнската архитектура изобщо, османците превръщат и църквата в Хора в джамия.

И в двата случая обаче те до голяма степен запазват архитектурния и художествения характер на сградите. В църквата в Хора например и до днес могат да се видят важни мозайки и фрески от началото на XIV век. По време на ислямските богослужения тези изображения просто се покриват.

"Възстановена" като джамия

След основаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923-а година двете сгради са превърнати в музеи - "Света София" през 1935-а година, а църквата в Хора (сега известна като джамията "Карие") - през 1948-а. През 2020-а година обаче с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган на двете сгради е върнат статута на джамии. От началото на май църквата в Хора отново е отворена за ислямски поклонения.

За правителството на Ердоган сградите имат символично значение отвъд стойността им като обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО - управляващата Партия на справедливостта и развитието набляга на ислямските ценности.

И при двете последни трансформации централно място заема терминът "завладяване" - каквато дума използваха в заглавията си лоялните към правителството медии. Дирекцията по религиозните въпроси Дианет, която е подчинена на президента Ердоган, описа църквата в Хора като "трофей на завоеванието". "Света София” е доказателство, че сега ние притежаваме този регион. "Света София" е правото на меча на завоеванието, правото на Турция да управлява", заяви довереникът на Ердоган Нуман Куртулмуш, когато през 2020-а година сградата отново стана джамия.

Жива история на християнството

Николаос Узуноглу, председател на Федерацията на истанбулските гърци, описва значението на църквата в Хора по следния начин: "Това е най-важната сграда от последния ренесансов период на Византийската империя и изобразява същността на християнството."

Архитектката Зейнеб Ахунбай подчертава, че църквата е от особено значение за изследователите на историята на изкуството: "В Турция има много някогашни византийски сгради, които са били повредени при земетресения и след това са реставрирани. Но мозайките в тези сгради не са могли да бъдат запазени толкова добре, колкото тези в Хора." Ахунбай е убедена, че наследството на сградата трябва да бъде представено по начин, който да отдаде дължимото на нейното минало. "Но във функциите ѝ на джамия това едва ли може да се очаква", казва тя.

Ясна стъпка назад?

Гърция не е въодушевена от решението: министър-председателят Кириакос Мицотакис ще посети Анкара през следващата седмица. Той е "разтревожен" от промяната в статута и възнамерява да изрази недоволството си пред Ердоган.

Много турци също са обезпокоени от решението и от въздействието, което този ход може да окаже върху мира между религиите. Узуноглу дава за пример "Алианса на цивилизациите", основан през 2006-а година по идея на Турция и Испания в рамките на ООН. "В светлината на тази инициатива чувствителностите между религиите трябва да бъде на най-високо ниво, за да се подобри диалогът и толерантността", посочва Узуноглу.

Ахунбей вижда в решението доказателство за отклонението на правителството на ПСР от идеята за светска държава на Ататюрк: "Навремето светското правителство реши да направи културното наследство полезно по друг начин, докато днес всичко се подчинява на религиозните функции. Това е стъпка назад. Не мисля, че това е правилно по отношение на културното наследство".

В квартала има достатъчно джамии

Според ислямския богослов Ихсан Елиачък решението е излишно - от съвсем практична гледна точка. В непосредствена близост до църквата "Христос Спасител" в Хора и до "Света София" има достатъчно джамии за ислямски молитви: "Никой не се нуждае от още".

Елиачък е убеден, че решенията за двете сгради са свързани. "Това правителство прави политика, като превръща църкви и музеи в джамии", казва богословът. "Произведенията на изкуството в църквата в Хора разказват историята на християнството. Това са исторически сгради, които принадлежат на човечеството. Ето защо те трябва да останат музеи."

Вижте и тази галерия на ДВ: