"Снегът пак ни изненада" е израз, който всеки българин разбира. Аксиома е - нещо като “влаковете в България винаги закъсняват”, “нямам дребни да върна”, абе, изобщо “българска работа”. Падналият през уикенда сняг, очакван и прогнозиран, създаде проблеми - блокира пътища и проходи, над половин милион домакинства са без ток, още повече закъсняха влакове, клони и паднали дървета задръстиха улици, в столицата аварираха десетки абонатни станции на Топлофикация.
Ситуациите все се повтарят
Не беше ли същото и миналата зима, и по-миналата, и даже по-по-миналата… Пак се лееше възмущение - в социалните мрежи, на телефон 112 и на всеки телефон на Eнергото, общината или пътното управление, където някой вдигне. Хора закъсваха в преспи, почистени бяха само големи булеварди и основни пътни артерии, стотици селища останаха на тъмно и студено. Дори и падналият сняг да е бил с десетина сантиметра повече или по-малко, липсата на добра координация, на бърза мобилизация, на средства и техника са неизменни за България проблеми - въпреки ранните предупреждения на метеоролозите и сбирките на кризисните щабове.
В навечерието на зимния сезон бяха удължени договорите за текущ ремонт и поддържане на пътищата, след като управляващите се отказаха от обявените нови конкурси. Комисията за защита на конкуренцията ги обяви за незаконосъобразни, а Пътната агенция не обжалва решенията.
Изненадите ще зачестяват
Но времето все повече ще изненадва - климатът в глобален план се променя, бедствията зачестяват и предизвикват кризисни ситуации по света и в България. В XXI век почти не е имало година без наводнения като същински потопи. Появяват се смерчове, а климатолози предупредиха, че се увеличават случаите на торнадо. Преди време по Нова ТВ климатологът Симеон Матев отбеляза, че в България за последните 100 години е имало 70-80 случая на торнадо, докато през 2021 г. например са били три-четири и зачестяват през последните години.
Наред с това държавите са изправени пред терористични заплахи, трансгранични заплахи заради военни конфликти, а тези рискове се прибавят към климатичните промени и изискват нови решения и нов тип структури за сигурността на гражданите.
На кого е поверена защитата
България разполага с Национален план за защита при бедствия, валиден до 2040 г. - а защитата е поверена на дирекция в МВР “Пожарна безопасност и защита на населението”. Същата, която разработи системата BG-ALERT, чийто звуков сигнал при тестването изплаши и дори ужаси хиляди българи, получили го на мобилните си телефони. А всъщност става въпрос за предупредителни съобщения до населението в случай на достоверни данни и информация за предстоящи или случващи се бедствия или извънредни ситуации на определена територия.
За политиките в областта на пожарната безопасност и защита на населението при извънредни ситуации в бюджета за 2023 г. са били заделени близо 393.2 милиона лева. Управлението на бедствия е комплексна дейност и далеч надхвърля компетенциите на директора на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” главен комисар Александър Джартов, фокусиран върху проблемите на пожарната безопасност, каквато е и експертизата му.
Кой да служи и защитава
Държавата не разчита на дирекцията в МВР при потопите по Южното Черноморие например, когато беше разрушена пътна инфраструктура, домове, търговски обекти и други. На помощ вика армията, която вдига хеликоптерите от Крумово и военно-транспортния самолет “Спартан”, осигурява пакети с храна и генератори, строи понтонни мостове и притежава необходимата високопроходима техника. Военни се включиха и помогнаха при наводненията в карловските села - евакуираха хора, а впоследствие дни наред участваха в разчистването.
Тези дейности не са на добра воля - в Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. е предвидена мисията “Принос към националната сигурност в мирно време“. Именно в нея са разписани задачи като “хуманитарна помощ и спасителни действия на национална територия и в морските пространства на страната и извън нея”; помощ за овладяване на миграционни кризи и охрана на границата, противодействие на тероризма, защита на стратегически обекти; провеждане на спасителни, евакуационни и неотложни аварийно-възстановителни работи за овладяване и/или преодоляване на последствия при бедствия, терористични атаки, опасно разпространение на инфекциозни заболявания и други рискове за сигурността на българските граждани и националните ценности, както и при справянето с епидемии от различни заболявания и други.
Ако трябва да се ликвидират последствия от авария в АЕЦ „Козлодуй“ например, в българската армия има формирование за тази цел, както и за гасене на горски и полски пожари, при земетресения и зимни условия и други случаи, общо сто на брой.
Отговорността е разпръсната
При наводненията в Карловско обаче професионална помощ оказаха и добре тренираните спасители на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община, които се включиха и при земетресенията в Турция. Именно екипите на дирекцията се заеха с падналите дървета и клони в София, сигналите за които надхвърлят 800 и още вчера са успели да се отзоват на стотина.
Справянето с екстремни ситуации обаче ще става все по-трудно в близко бъдеще, а отговорността за сигурността на гражданите се разпръсва между няколко институции. Разбира се, при кризи винаги се появява някой като Пеевски - този път не е Бойко Борисов, който настоява да се рие бързо сняг. Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски се заяде с премиера Денков, че правителството не се справя.
„Ако не съзнават какво трябва да направят, за да управляват държавата, да ме изберат за премиер“, казва Пеевски чрез сайта на ДПС. Опитът му като заместник-министър за бедствия и аварии по времето на Тройната коалиция, говори обратното. А също и санкциите заради корупция по глобалния закон “Магнитски”.
А снегът ще си вали. Сега му е времето.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ: