Тъмните петна в живота на Мария Монтесори

"Децата са строители на самите себе си" - гласи един от нейните възгледи. Мария Монтесори въвежда нов тип образование, където учителят не е централната фигура, която изнася урока от катедрата. Вместо това учениците се самоорганизират в самостоятелни проектни групи, а композирането на класовете не става по възраст, припомня германската обществена радиостанция „Дойчландфунк“.

Индивидуална педагогика

В училищата по системата „Монтесори“ децата обикновено сами избират кога и кои задачи решават, без да се огъват под натиска на учителските оценки. Там в прогимназията бележки все още не се пишат: просто периодически се провеждат разговори за успеваемостта и се пишат резюмета. По света има 40 000 детски градини и училища, които работят по тази система – повечето са частни. В Германия държавата признава дипломите, които тези училища издават, припомня „Дойчландфунк“.

Тази концепция, която и днес има свои почитатели, включително и в България, се натъква обаче и на остри възражения. Сред причините за това са възгледите и писанията на италианската лекарка и биоложка Мария Монтесори (1870-1952). Тъмните петна от нейната биография и нейните възгледи, расистката ѝ нагласа и симпатиите към евгениката (понятието буди асоциации особено с расистките методи на селекция по времето на националсоциализма в Германия – б.ред.) - за всичко това пише и Сабине Зайхтер в новата си книга „Дългата сянка на Мария Монтесори. Мечтата за перфектното дете“. Книгата тези дни привлече вниманието на редица немскоезични медии.

Младата лекарка Мария Монтесори развива идеите си въз основа на своята работа с деца със специални образователни потребности. Там се коренят и основните ѝ принципи, формулирани така: „Целта на Монтесори-педагогиката е да насърчава индивидуалния растеж на децата и юношите по такъв начин, така че те да могат в максимална степен да се образоват цялостно и свободно и в същото време да открият своето място в обществото. Те трябва да изградят и умението да поемат отговорност за себе си и да спомагат за мира в обществото.“

Мария Монтесори смята, че това най-добре се случва в групи с деца на различна възраст, защото това е естествената форма на човешкото общество – като семейство, в което редом живеят няколко поколения. Според нейната педагогика особено трябва да се насърчава откривателското мислене, а в центъра на училищната система трябва да бъде детето – не самата система. За целта е необходима дружелюбна и насърчаваща атмосфера, която подтиква децата сами и творчески да решават проблемите.

Расистки възгледи

Дотук всичко звучи правилно и дори много хуманно и красиво. Нещата стават съмнителни обаче, когато стигнем до недвусмислено оповестената цел на Мария Монтесори: да конструира перфектното дете като пълноценна личност не само в интелектуално и морално отношение, но и физически. Именно върху това поставя акцент в новата си книга професорката по педагогика Сабине Зайхтер. Пряко следствие от този възглед на Монтесори е силният ѝ интерес към евгениката и расовата теория, а оттам – и че симпатизира на фашизма. Зайхтер обобщава: „За Монтесори перфектното дете  е детето от една перфектна раса.“ А „перфектната раса“ видимо се олицетворява от белия европейски мъж. Монтесори непрекъснато си представя античните статуи, които физически и естетически изглеждат безупречно. И мечтае с обсебеност тези изваяни от мрамор тела да се превърнат в хора от плът и кръв, тоест – да успее да конструира перфектното дете, което ще израсне като такъв идеал“.

След краха на фашизма в Италия и в Германия Монтесори очевидно не се отказва от идеите си. Малко преди смъртта си през 1951 година тя дори подкрепя идеите за някакво „Министерство за подобряване на човешката раса“. Сабине Зайхтер смята за чиста гротеска факта, че днес последователи на Монтесори я смятат за една от създателките на “инклузионното образование“, докато всъщност тя без никакви увъртания е говорела за така наречените „деца извън нормата“ като за „чудовища“ и „паразити на обществото“. Пред швейцарския вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ Сабине Зайхтер казва: „ До смъртта си тя прави разлика между „нормални“ и „ненормални“ хора. „Ненормалните“ познава от работата си като лекарка в психиатрична  клиника – така наречените „идиоти“, едно съвсем обичайно понятие по онова време. Днес ние бихме казали, че тези хора са с ограничени физически и интелектуални възможности, докато за Монтесори те са били „непълноценни“ хора. (…) В духа на своето време тя изпитва страх, че хората дегенерират в културно и в морално отношение. Точно този възглед около 1900 година оказва силно влияние върху расовата антропология.“

Критиците на системата „Монтесори“ често твърдят, че в днешната динамична и конкурентна среда децата имат нужда от оценки в училище, за да бъдат мотивирани към повече ангажимент в образователното състезание. Но тази критика се обезсилва от факта, че от такива училища по педагогиката на Монтесори са излезли някои свръхуспешни хора като създателят на „Амазон“ Джеф Безос и съоснователят на „Гугъл“ Лари Пейдж.

Методи, които не са подходящи за всички деца

Разбира се, днес много детски заведения и училища, които работят по системата „Монтесори“ са осъвременили възгледите и методите. „Те използват името за реклама, но практикуват една педагогика, която наистина е много добронамерена към децата, казва професор Тенрот от Хумболтовия университет в Берлин.

И накрая: тези заведения по системата „Монтесори“ далеч не са подходящи за всички деца. Да, ученичките и учениците там не са подложени на толкова силен натиск за резултати и успех. И, да, за едни деца е идеално да няма толкова правила и втвърдени структури, за други обаче това е непреодолимо препятствие. Защото децата, които имат проблеми с усвояването на учебния материал, децата, които не могат добре да се концентрират и сами да се организират – всички те имат нужда от по-активна подкрепа от учителите.

****