Трябва ли децата да учат за комунизма?

В училище Александър учи за комунистическия режим в България за последно в 10. клас. Сега той е абитуриент. Не знае дали защото часовете му по история винаги са били твърде рано сутрин, или защото преди 2 години уроците му все още са били онлайн, но признава, че не е запомнил много от тях. Темата за комунизма обаче не му е съвсем безразлична.

Абитуриентът спортува активно и се възхищава на отношението към спорта по "онова време". Именно това беше и първата му асоциация, когато го питаме какво знае за този период.  "Спортът е бил на много висока почит от комунистите и спортистите са били много уважавани. Имало е отношение към спорта, не както сега. Тогава даже е имало повече желаещи, отколкото възможности за трениране, а сега не могат да се намерят хора", изтъква Александър. Не ви ли се струва необичайно, че тийнейджърът обвързва комунистическия период не с твърди факти, а с преживявания и развлекателни теми като спорт? Вероятно това е така, защото за комунизма той научава главно от разговори с роднини и от документални филми. Възможността за съпреживяване неминуемо прави историята по-привлекателна. "Не би ми било интересно да се представят само сухи факти и да трябва да научиш нещо само за да бъдеш изпитан или да направиш някой тест. По-скоро да се води диалог или беседа", признава Александър. 

Историята трябва да бъде персонализирана

"Господине, много ми е хубаво Вие да ни разказвате някакви неща, ама като се прибера аз сам да чета не ми е интересно", чува от свой ученик столичният преподавател по история Найден Върбанов. Учителят опитва чрез актуални примери да заинтригува младата си аудитория. Обяснява им, че по онова време никога няма да се разреши на човек с дълга коса като неговата да бъде учител. Посочва ученика на третия чин и отбелязва, че тогава е било абсолютно недопустимо да се появи в учебно заведение с накъсани дънки.

Върбанов забелязва, че на младежите им е интересно да научат как са живели родителите им или бабите и дядовците им, но понякога по-силно от бита е вълнението към живота на изявените лидери. В това учителят открива една тревожна тенденция. "Някои са привлечени от разни силни фигури като Сталин, Тодор Живков и такива, които имат много власт в обществото. Любопитно им е, понеже в демократичния период няма такива личности, които еднолично да вземат решения", пояснява той. Посочва също, че за да се противодейства на опасността от опияняване, на първо място трябва да се придаде човешки образ на статистиката:"Като кажем, че еди-колко си хиляди човека са пострадали по лагерите, числото 5000 или 10 000 трябва бъде очовечено, за да се покаже всъщност колко лоши са били някои от нещата, които са се случвали, и да се избегне идеализирането на други хора. Това е проблем, който се среща и при изучаването на Мусолини, Хитлер и други от тоталитарния дневен ред”. 

Проф. Момчил Методиев, който е университетски преподавател и изследовател на комунизма, никак не е изненадан, че учениците предпочитат по-малко факти и повече дискусии. Той подчертава, че настоящето младо поколение формира мнението си посредством филми, видеа и подкасти, а на фактологията в учебника, макар и много важна, не може да се разчита като на единствен посредник за придобиване на знания.

"Чисто фактологичното представяне на събитията в учебниците е несполучлив опит, просто защото това предава една суха информация, към която никой не се чувства съпричастен и съответно на никого не му е интересно", подчертава експертът и дава пример: "Как можеш да кажеш на един ученик в осми или деветти клас какви са решенията на XII конгрес на Българската комунистическа партия? Аз съм сигурен, че след това изречение, сума ти читатели ще спрат да четат, защото това е безкрайно скучно нещо." За преподавателя в Нов български университет е ключово да се намери начин изучването на този период да се доближи до съвременния начин на мислене. 

Да учим за комунизма... с комикс?

Опит за осъвременяване предлага историята на семейство Иванови и крайния обрат, който те преживяват с настъпването на комунизма. Туристическата агенция на бащата е национализирана, професията на майката като инструктор по йога е заклеймена като упадъчна капиталистическа практика, а дъщерята бийтбоксър е смъмрена от училищното ръководство. А пък вечерта, докато семейството разпуска с документалния филм за постиженията на миннодобивната индустрия на Народна Република България, токът спира, защото има режим. Тази история ви звучи малко странно, нали? Как така прийомите от едно време присъстват в модерен контекст, включващ бийтбокс и йога? Всъщност, възможно е, защото историята е измислена и е част от дистопично-фантастичния комикс "Комунизъм 2.0" на платформата за гражданско образование "Софийска платформа". Изданието цели да предложи исторически данни за комунистическото минало на България на съвременен и достъпен за младите език. Любопитно е, че се предлага и с методическо указание, за да се използва в един по-нетрадиционен час по история. 

За проф. Методиев не е обезпокоително, ако абсолютната фактологическа точност в комикса отстъпва пред целенасочената провокация. Провокация в положителния смисъл на думата, отбелязва той. Макар да не е участвал пряко в създаването му, професорът подчертава, че комиксът не цели да замени учебника, а по-скоро да служи като помагало. Освен това допълва, че в комунизма има ниво на абсурд, което по принцип е много трудно да бъде обяснено логично на един съвременен млад човек.

Според проф. Методиев в образованието трябва да се набляга на живота като ценност, както и на уважението към него. Това е от фундаментално значение на фона на световните събития днес. "Виждаме, че с войната, която Русия започна срещу Украйна, отново се намираме в исторически период, в който съществуват режими и то недалеч от нас, които обезценяват отново човешкия живот (...) Така че познаването на периода на комунизма за мен е задължителен елемент", категоричен е изследователят на комунизма. Макар високо да оценява инициативи като създаването на комикса, той обръща сериозно внимание, че гражданското общество не може да компенсира липсата на държавна политика.

За да знаят хората наистина какво е било "едно време"

Промяната на учебната програма е стъпка в правилната посока, но недостатъчна, категоричен е проф. Методиев. "Когато един човек поиска да постави едно цвете за жертвите на комунизма, къде отива да го постави това цвете? Това място не може да бъде създадено от гражданското общество. Това място се създава от държавата. Когато едното го няма - местата за паметност, тогава другото - учебните програми - увисват като изолирано дело", казва още историкът.

В столичното 55-то училище Найден Върбанов вече си е купил комикса и обмисля как да го използва в часовете си догодина. Тази година няма да успее, защото не води нито 7. клас, нито 10. клас, когато темата за комунизма е застъпена в учебния материал. "Представям си да го използвам в края на раздела, когато учениците са по-наясно с контекста и с главните действащи лица. Ще го обсъдим, бих оставил децата да водят урока, да кажат какво им е направило впечатление. Бих им дал творческа задача самите те да направят един кратък комикс или някаква кратка история, свързана с епохата", размишлява учителят. 

Дванайсетокласникът Александър също се въодушевява от идеята за учене с комикс в училище, но вече няма за кога - тази година завършва. Макар и да е впечатлен от едновремешното отношение към спорта и някои от политическите идеи, например тази за равенство, той разбира и колко жестока е била липсата на свобода. Затова абитуриентът предпочита да запази оценката си за комунистическия период балансирана. И докато комиксът "Комунизъм 2.0" започва с едно опасно пожелание: "Ех, де да беше като едно време…", то Александър е категоричен, че това не би си го пожелал.  

***

Вижте и това видео: