България не е нито КНДР, нито дори Туркменистан. Не е изолирана от световните процеси, а е част от тях. Колкото те са по-мощни, толкова по-малко значение имат тукашните маймунджулуци на отвързали се от всякакви котви на приличие политикани от типа на Пеевски, Тошко, копейките и подобни. Те могат да скачат из пленарна зала, да се кълчат и да си показват срамотиите, да чупят инвентара и да издават характерните за тях звуци. Точно в сегашната световна ситуация тези техни кълчения няма да са факторът, определящ бъдещето на страната. То се определя от много по-мощни процеси, протичащи другаде в нашата единна световна система.
Примерът с войната в Украйна е очевиден. Ако украинците победят, подривните действия на Путин срещу цивилизования свят рязко ще отслабнат. Из цяла Европа различните видове копейки ще спрат да вдигат шум, в Германия внезапно ще се отпушат забатачваните пратки за Украйна, на главатарите на Унгария, Сърбия, Словакия и Северна Македония внезапно ще им увиснат гребените. Тръмпизмът в САЩ също ще отслабне, а китайците ще отложат превземането на Тайван с още едно поколение.
Светът на идеите
По-малко очевидно, но може би в крайна сметка по-важно е влиянието върху нас на процесите, протичащи в САЩ.
Хората правят нещата, които правят поради представите, които имат за света и за своето място в него. От началото на 20-и век – откакто има масови и бързи комуникации, свързващи всички краища на света в една идейно-информационна система – тези представи се генерират в недрата на масовата култура. Изработват се, пак от началото на 20-и век (и при всички положения – след края на Първата световна война) в САЩ и после тръгват по света. Това е смисълът на сентенцията, родена някъде след Втората световна война в Англия, че „светът на идеите се върти от Запад на Изток – от Америка към Европа”.
Вулгаризирането на публичния език, брутализирането на обществените нрави и варваризирането на политическото поведение тръгна от САЩ някъде към края на 1990-те години. Разпространявайки се из Европа, в първите 15-ина години от 21-ви век всичко това породи орбанщината, борисовщината, вучичщината, мискоскщината, австрийските и германските фашисти, мрачната полска клерикалност и провинциалния путинизъм на Фицо в Словакия. Хората забравиха как да се радват на света и как да си помагат; бяха научени да търсят в света поводи за обида и да се мразят помежду си.
В последните месеци именно от Америка се задава спасението. Именно там се изработва нов, цивилизован и човеколюбив комплект от представи и идеи, които да сложат край на отровния мрак, в който се давехме толкова време.
Коалиция на оптимизма
Още с появата си като кандидат за президент Камала Харис обяви, че събира около себе си „воини на радостта” срещу мракобесието, разпространявано от Доналд Тръмп. Извеждането на радостта като основна политическа категория беше огромен риск, който Харис пое и умело отигра. Как така, се питаха коментатори – радост? Това не е сериозно. В политиката радост няма.
Да, ама не. Политиката – това е когато работиш за общото благо. Ако тръгнеш към тази задача с радост на душата и ведрост в погледа, общото благо, което ще постигнеш, ще се хареса на всички. Ако тръгнеш с омраза и търсенето на виновници – ставаш Тръмп, който мрази всички.
За броени седмици Харис събра невиждано количество дарения от обикновени хора и успя да формира една коалиция на оптимизма, която далеч надхвърли рамките на Демократическата партия. Явно на американците им беше омръзнало да се мразят, гледат изпод вежди и следват указанията на Доналд Тръмп, като например да пият белина против Ковид или да мразят жените, черните хора, либералните хора и чужденците.
Приличието и добротата срещу злобата и омразата
Това е културна революция, водеща към по-висока степен на цивилизованост – ако приемем, че в основата на цивилизацията са, както писах тук неотдавна, благостта на нравите и женствената чувствителност. Както непрестанно повтаря самата Харис: „Лидерството не е да мачкаш всички надолу, а да издигаш всички нагоре”. „Долу”, да си припомним великия социален антрополог Клод Леви-Строс, е мракът, насилието и диващината ; „горе” е светлината, разумът, благото отношение към другите.
Да, американското общество е сцепено на две равни части. Едната следва коалицията на оптимизма на Камала Харис. Другата продължава да следва Доналд Тръмп и е очевидно достатъчно силна, за да му дава увеличаваща се подкрепа всеки път, когато той призове да бъдат мразени разни категории хора и най-вече – жените. Ужасът от жените, между другото, също се намира „долу”, в мрака, населен със зли духове и караконджоли.
Дори Харис да не стане президент на САЩ, в нейната коалиция вече се родиха онези нови представи и идеи, които ще тръгнат да бродят из света и ще стигнат и до нашето село. Те ще възстановят вярата в приличието, в цивилизацията и в добротата. И ще избутат носителите на злобата, омразата и насилието там, където им е мястото – на бунището на историята. Каквито и маймунски изпълнения да са ни подготвили за следващия парламент.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.